— Вече трябва да е в базата. Помолих за отговор още тази нощ. Да, получих имейлите ти — потвърди Бъргър. — Наистина мило от страна на Моралес, че не си е направил труда да ме тревожи за още два възможни случи.
— Означава, че Оскар е вече в ОДБД или че скоро ще бъде? — поиска да уточни Марино. — Сигурен съм, че Моралес щеше да стигне до това.
— И аз съм сигурна — отговори Бъргър.
— Ще кажа на детектива в Балтимор, с когото говорих, за ДНК-то — каза Марино. — Не че очаквам да реализираме попадение с Оскар в тези два стари случая. Не знам. Нещо не е наред. Не ми се струва, че им е видял сметката на тези люде и после на гаджето си.
Марино винаги знаеше кога Бъргър взима някого на сериозно. Тя никога не прекъсваше, нито сменяше темата на разговора. Той продължи да говори, защото тя продължаваше да слуша, като и двамата внимаваха да не изпадат в твърде големи подробности, след като той говореше от мобилния си телефон.
— Другите два случая, за които ти изпратих данни — продължи Марино. — Не ти изпратих онова, което току-що ми казаха по телефона. Получили са боклучаво ДНК. Смесица от ДНК-то на други хора.
— Както в нашия случай тук?
— Не искам да навлизам във всичко това от съображения за безопасност — каза Марино, — но ако можеш, пусни съобщение до Бентън. Зная, че е тук. Зная, че е в града. Моралес каза, че е и че по-късно ще отидат в моргата. Всички можем да продължим да се надяваме, че няма да се сблъскаме някъде. Няма смисъл да търча наоколо като слон в стъкларски магазин.
— Още не са в моргата. Доктор Лестър се е забавила.
— Това е най-хубавото, което е правила напоследък.
Бъргър се засмя.
— Бих казала, че след час всички ще са там — каза тя и тонът й беше напълно различен.
Сякаш го смяташе за интересен и забавен и може би не го мразеше.
— Бентън и Кей — добави тя.
Това беше нейният начин да му покаже, че не му е враг. Не, дори нещо по-хубаво. Подсказваше му, че може да му се доверява и да го уважава.
— Обаче би било добре всички да се съберем — каза той — и да обсъдим случая. Помолих и детектива от Балтимор да дойде. Сутринта. Тя може да дойде, когато поискаме.
— Чудесно — каза Бъргър. — Но онова, което искам от теб сега, е да ми намериш паролите и историята на потребителските сметки, свързани с потребителските имена, които ще ти дам. Вече пуснах факс на доставчика да замрази сметките, така че да останат активни. И още нещо. Ако някой друг се обади за тази информация, няма да я получи. Изясни този въпрос с хората, с които ще говориш. Може и да е Белият дом, но паролите няма да се дават на никого другиго. Аз съм на мобилния.
Сигурно имаше предвид Оскар Бейн. Марино не можеше да си представи кой друг може да знае какви са потребителските имена на Тери и Оскар и кой е техният интернет доставчик, а без тях човек не би могъл да стигне до паролите. Лампите в купето не светеха, но той не ги запали. Стар навик. Вместо това използва фенерчето си, за да запише потребителските имена и другата информация, която му даде Бъргър.
— Оскар още ли е в болничното отделение?
— Очевидно това е единият проблем. — Не говореше толкова делово, колкото обикновено. Говореше всъщност дружелюбно и може би мъничко любопитно, сякаш никога не беше мислила много за Марино, но сега го правеше. — Не мисля, че ще е там още дълго — добави тя. — А има и някои други развития. Аз ще съм в една криминологична компютърна фирма, наречена „Кънекстшънс“, с която, мисля, си запознат. Ето номера.
Продиктува му го и добави:
— Ще се опитам да вдигна преди Луси.
16.
Старият булдог на Луси Джет Рейнджър беше почти съвсем глух, едва ходеше и имаше сериозни проблеми с пишкането и акането. Не беше родом от Ню Йорк и омразата му към бетона и асфалта представляваше сериозен проблем в град, където бездушни хора поръсваха с чили тесните ивици земя или трева, които заобикаляха редките дървета. Първия път, когато Джет Рейнджър си напълни носа, докато душеше за точното местенце, Луси безпогрешно разбра, че трябва да обвинява за това обущарницата най-близо до хилавия явор, и се справи с въпроса бързо и без укори и обяснения.
Влезе вътре рано на следващата сутрин, разпръсна килограм и половина едро смлян лют пипер по пода и за да е напълно сигурна, че сащисаният собственик е разбрал за какво намеква, поръси и една щедра доза във вонящото на пикня задно помещение, докато се изнасяше към вратата. След това обади анонимно обущарницата „Спаси ходилото“ на ХЕОЖ — Хора за етично отношение към животните.