— Този повтарящ себе си червей имитира, че милиони хора отварят едно и също изображение в едно и също време, което е причина паметта на сървъра да се окаже недостатъчна, и в добавка, изглежда, този червей извършва и злонамерените действия по унищожаване на данни. С други думи, става въпрос за странна мутация на червей. По-скоро става дума за макровирус. Може би троянски кон, ако например разпространява вируса из други програми, от което всъщност се страхувам.
Повтори няколко пъти, че саботьорът си разбирал от работата и че той дори тайно му завиждал, че е толкова умен, за да причини подобни разрушения.
Злата жена невинно попита кое изображение е виновникът и техникът отговори без колебания, че става дума за снимка на Мерилин Монро. Докато продължаваше да обяснява хаоса, създаден от мутиралия червей. Злата жена си представяше заговора зад станалото. Който и да бе забъркан в убийството на Мерилин Монро преди почти половин столетие, явно все още държеше обществеността да не научи истината.
А това сочеше към правителството, което пък означаваше политика и организирана престъпност. Може би има и терористи, замисли се Злата жена. Може би тези хора бяха свързани по някакъв начин и я държаха под око само защото е била толкова глупава да приеме работа, за която не знае нищо, и защото работеше за анонимни лица, които можеше и да са престъпници.
Доколкото разбираше, техникът на телефона беше криминален тип, терорист или правителствен агент и тази история, че снимката на Мерилин Монро била стартирала мутиралия червей, беше опит да се размъти водата, така че Злата жена да не може да разбере какво става в действителност: интернет страницата се беше саморазрушила подобно на онези магнетофони в „Мисията невъзможна“, защото, без да е искала, Злата жена се беше поставила в центъра на огромен заговор срещу една световна сила или Империята на злото.
Бе крайно объркана, дори съкрушена от безпокойство.
— Надявам се, осъзнавате — каза тя на предполагаемия техник, — че нямам никаква представа какво се случва. Не искам да се забърквам в него и никога не съм искала. Не че зная нещо, защото наистина нищичко не зная.
— Сложно е — отговори той. — Дори за нас. Опитвам се да ви кажа, че този човек е написал един много сложен код. Трябва да е. Под код разбирам компютърна програма, която е вложена в нещо, което изглежда безвредно, като например файл с данни или прикачен файл.
Не я интересуваше какво иска да й каже, нито че мутиралият червей не може да бъде спрян и че всички опити да затворят системата и да я рестартират са се провалили. Изцъкли се, когато техникът предложи да се опитат да пуснат в интернет архивиран по-раншен вариант на „Готам те пипна!“, но другите му сървъри на разположение имали много малко свободно място и били много по-бавни и това също можело да доведе до блокиране на страницата. Вероятно трябвало да купят нов сървър, но това не можело да стане веднага, първо трябвало да изясни въпроса „с централата“, а в Англия все пак било пет часа по-късно оттук, така че нямало да намери никого.
Освен това обясни, че качването на по-раншна версия означава, че Злата жена ще трябва да вкара наново цялата по-късна информация, а на почитателите трябва да се обърне внимание, че изпратените имейли и снимки трябва да бъдат пуснати наново. Работата на Злата жена можела да отнеме дни или може би дори седмици и обществеността щяла да се разгневи. А онези, които съвсем скоро се били присъединили към сайта, нямало да ги има в по-старата версия на базата данни и щели да бъдат дълбоко обидени. Страницата можело да бъде блокирана с дни и дори със седмици.
Когато Шефа научеше, че червеят е активиран от снимката на Мерилин Монро в моргата, Злата жена най-малко щеше да си изгуби работата. Тя не разполагаше с план Б. Щеше да е както преди година и половина, само че този път нямаше да има късмет да получи предложение за работа от анонимни непознати. Този път наистина щеше да се наложи да се откаже от апартамента, което беше равносилно да се откаже и от малкото, което й беше останало от онова, което беше някога. Дори по-лошо. Животът за всички прилични хора беше станал по-тежък. Наистина нямаше представа какво щеше да прави.
Благодари на техника и затвори телефона.
Провери дали всички пердета са дръпнати и си наля още един бърбън. Беше полудяла от страх и на път да се разплаче, докато си мислеше за онова, което предстоеше да се случи.