— Полицейските хеликоптери не ми пречат. Стига да не са без врати.
— Дезориентиране, гадене, замайване, дори припадъци и мигрена — изброи Луси. — Обикновено се свързват с виртуалната действителност, но движението във всеки компютърен екран също може да ги предизвика. Като гледането на тези лайна. Аз излязох една от щастливките. Не ми влияе. Можеш да ме напъхаш за цял ден в пълна симулация на катастрофа и това няма да ме притесни и за секунда. Можех да стана кукла за тестове в Лангли. Вероятно с това трябваше да се занимавам всъщност.
Тя се облегна удобно и пъхна палци в предните джобове на джинсите си; физическата й откритост бе един вид покана и Бъргър я загледа по същия начин, както би гледала предизвикателна картина или скулптура.
— Виж сега какво ще пробваме — каза Луси. — Ще гледаш мониторите само когато сметна, че трябва да видиш нещо. Ако продължаваш да се чувстваш зле, ще събера данните, които трябва да видиш, и ще може да ги разгледаш в статичен текстообработващ формат. Дори ще си наруша принципите и мога да ти ги разпечатам. Както и да е, не гледай екраните. Да се върнем на онова, което казвах за качените програми за сигурност на преносимите компютри. Предлагах да проверим дали ще намерим същата програма на Оскаровия домашен компютър. Да видим може ли да намерим доказателства, че той е човекът, който я е купил. Можем ли да влезем в неговия апартамент?
Луси продължи да използва „ние“, но Бъргър не виждаше как може да има „ние“.
Беше напълно безразсъдно да има „ние“, продължи да си повтаря Бъргър, гонеше тази мисъл от главата си, но тя нахлуваше в нея отново. Затвори очи и пак започна да разтрива слепоочията си.
— Лесно е да се предположи, че Тери е проучвала Кей. Но как можем да установим дали Оскар също го е правил? Може би това са негови компютри и по някаква причина ги е оставил в апартамента на Тери. На въпроса за жилището му — не, точно сега не можем да влезем в неговия компютър или компютри. Не разполагаме с неговото съгласие и нямаме правдоподобна причина.
— Отпечатъците му по тези лаптопи?
Лаптопите бяха на съседното бюро и бяха свързани със сървър.
— Не зная още — отговори Бъргър, — но това няма да докаже нищо, след като е влизал и излизал от апартамента й. На теория ние не знаем чие дело е това. Сигурното обаче е, че е съсредоточено върху Кей. Ти сама го изтъкна.
— Тя е повече от фокус. Не гледай, ще ти обясня какво правя в момента. Сортирам по бележките под линия. Виж това и онова и дати. Бележки, които сигурно са свързани с цитати от леля.
— Искаш да кажеш, че Тери е взела интервю от нея?
— Изглежда, някой го е направил. Дръж си очите затворени. Компютърът няма нужда от твоята помощ или одобрение. Сега сортира по забележки, хиляди от тях в скоби от множество чернови на същата дисертация. Стотици от тези забележки в скоби са от интервюта, провеждани по различно време. Уж интервюта с леля ми.
Бъргър отвори очи и видя накъсани думи и изречения да се носят по екрана и да се свързват наново.
— Може да са разпечатки на интервютата по Си Ен Ен или от вестници — предположи тя. — Права си. Ще попитам за компютрите му. Това наистина ме замайва. Не зная какво ми е. Би трябвало да си вървя.
— Не може да са разпечатки — отговори Луси. — Не всички или поне не повечето. Хронологически не може да е вярно. Скарпета, десети ноември, Скарпета, единадесети ноември, след това дванадесети и тринадесети. В никакъв случай. Тя не е разговаряла с нея. Никой не е говорил с нея. Това са глупости.
Беше неописуемо странно как поглежда ту нея, ту мониторите и се препира със своето компютърно творение, сякаш е нейният най-добър приятел.
Бъргър осъзна, че Джет Рейнджър лежи под бюрото и хърка.
— Забележки за четири интервюта, които са се случили едно след друго в четири дни подред — продължи Луси. — Ето и тук. Три дни един след друг. Виж, точно това имам предвид. Тя не идва в града и не ходи в телевизията всеки ден от седмицата и рядко дава интервюта за вестници. А това тук? По никакъв начин.
Бъргър обмисляше да стане и да каже лека нощ. Но мисълта за пътуване на задната седалка в такси в момента беше непоносима. Щеше да повърне.
— В Деня на благодарността? Невъзможно. — Луси сякаш се караше с данните. — За Деня на благодарността бяхме заедно в Масачузетс. Тя не беше в Си Би Ен и със сигурност не е давала интервю за вестник, да не говорим на някаква студентка.
17.
Студеният вятър хапеше, сърпът на луната беше тънък и твърде високо и не осветяваше нищо. Скарпета и Бентън вървяха към моргата.