— Не съм сигурен какво искаш да кажеш — отговори Бентън.
— В този случай може да има много повече неща, отколкото изглежда на пръв поглед. Може да не е това, което си мислите. Надявам се, че сте видели снимките от местопрестъплението, а аз ще ви дам комплект от онези, направени по време на аутопсията. Типична асфиксия от удушаване с нещо тънко. Предполагам, че е убийство.
— Предполагаш? — попита Бентън.
— При такъв необикновен случай трябва да си оставиш всички пътища отворени. Каквато е малка, тя е била много по-уязвима от неща, които може да са се объркали и не биха се случили на друг човек. Един и двадесет и пет. Тридесет и три килограма. Ако е било нещастен случай, да речем груб секс, тя е била по-уязвима за практики, които отиват твърде далеч.
— На няколко от снимките забелязах кръв и контузии по краката й — каза Скарпета. — Как може това да се впише в твоето предположение за груб секс?
— Може би пляскане, което е излязло извън контрол. Виждала съм подобно нещо и преди. Удари с камшик, ритане и други видове наказания, които преминават границата.
Стигнаха на административния етаж. Стар сив балатум на плочки и яркочервени врати.
— Не открих наранявания от самоотбрана — продължи д-р Лестър. — Ако е била убита, който го е направил, е успял да я подчини веднага. Може би с пистолет или нож и тя е правила, каквото й е нареждал. Но не мога да отхвърля възможността, че тя и нейното гадже или човекът, с когото е била снощи, са се занимавали с някакъв вид сексуална игра, която не се е развила съвсем по плана.
— На какви доказателства стъпваш, за да твърдиш, че е възможно да си имаме работа със сексуална игра, както го наричаш? — попита Бентън.
— Първо, намереното на местопрестъплението. Смятам, че е обичала да играе роля, ако може да го наречем така. Нещо по-важно, при повечето опити за изнасилване извършителят кара жертвата да се съблече. — Д-р Лестър говореше, без да забавя крачка. — Това е част от неговото удоволствие — да я насили да се съблече и да предчувства какво ще й направи. След това може да я върже. Първо да я върже и после да си направи труда да среже халата и сутиена й — на мен това повече ми прилича на сексуална игра. Особено ако жертвата е обичала сексуалните фантазии, а според онова, което ми казаха, тя е обичала секса.
— Всъщност срязването на халата й, след като е била вързана — подхвърли Бентън — е много по-плашещо, отколкото първо да я накара да се съблече.
— Това е проблемът ми с криминологичната психология, профилирането или както щете го наречете. Тя се основава на лично мнение. Онова, което ти предполагаш, че е плашещо, може да е вълнуващо. Всичко зависи от човека.
— Бих ти казал, ако нещо казано от мен, се основава на личното ми мнение — възрази Бентън.
Бъргър — водеше си бележки в адвокатския тефтер — почти физически усещаше как ръката на Луси я докосва. Яркобели накъсани данни се носеха по екрана и когато го поглеждаше, дразнеха очите й, а после следваше истинската болка.
— Смяташ ли, че ще успеем да възстановим повечето от нещата?
— Да — отвърна Луси.
— И сме сигурни, че тези чернови са от около година?
— Най-малко. Ще мога да ти кажа по-точно, когато свършим. Трябва да намерим първия файл, който е запазила. Продължавам да казвам „тя“, макар че всъщност не сме сигурни кой е написал това.
Очите на Луси бяха много зелени и когато с Бъргър се поглеждаха, беше дълго и страстно.
— Изглежда, че не е запазвала файловете така, както го правя аз — отбеляза Бъргър. — С други думи, не излиза, че е била кой знае колко внимателна за човек с всичките тези програми за безопасност, купени законно или не. Например всеки път, когато правя досие, му правя копие и го запазвам под ново име.
— Така трябва да се прави — одобри Луси. — Но тя не си е правила този труд. Продължила е да поправя и запазва един и същи файл, да трупа пласт върху пласт. Глупаво нещо, но половината свят го прави. За щастие всеки път, когато е запазвала файла, той е получавал нова дата. Макар да не можеш да ги видиш, когато гледаш списъка с нейни документи, те са разхвърляни вътре. Компютърът ще ги намери, ще ги подреди по дати и ще направи анализ на модела. Например колко пъти на ден тя или някой друг е поправял и запазвал един и същи файл. В нашия случай файла с дисертацията. В кои дни от седмицата лицето е работило по нея? В колко часа през деня или през нощта.