Бъргър — водеше си бележки — каза:
— Може да ни даде представа къде е била и кога. За нейните навици. Което може да доведе и до сведения с кого е била. Например ако е прекарвала повечето време в апартамента да работи, с изключение на събота вечер, когато се е срещала с Оскар. Или е ходила на други места, за да пише? Например в жилището на друг човек? Възможно ли е да има и друг човек в нейния живот, човек, за когото не знаем?
— Мога да ти предоставя списък по дати и часове до последния път, когато е натиснала клавиша — каза Луси. — Но не и къде е работила. Имейлът може да бъде проследен до адреса на ИП, интернет протокола, от който може да се види, че е изпратила имейла някъде отвън — например от интернет-кафе. Обаче няма какво да се проследи, когато говорим за текстообработващите файлове. Не можем да кажем със сигурност, че винаги си е работила вкъщи. Може да е ходила в някоя библиотека. Може би Оскар знае дали винаги е работила в апартамента си. Ако приемем, че казва истината. От всичко, което знаем, той е човекът, който пише тази дисертация. Ще продължа да ти припомням това.
— Полицаите не намериха в апартамента на Тери изследователски материали — каза Бъргър.
— Днес много хора имат електронни файлове. Нямат хартия вкъщи. Някои хора не принтират нищо, освен ако не е крайно необходимо. Аз съм една от тях. Не съм привърженик на хартиените следи.
— Кей със сигурност ще знае колко от това, което Тери или някой друг са събирали и писали, е вярно — отбеляза Бъргър. — Можем ли да възстановим напълно всяка чернова?
— Не бих се изразила така. По-добре е да се каже, че мога да възстановя онова, което е тук. Сега компютърът сортира по библиография. Всеки път, когато Тери е правила нов запис или е поправяла и променяла нещо, е създавана нова разновидност на същия файл. Затова виждаш толкова много копия на нещо, което изглежда като един и същ документ. Е, не го виждаш. Предположих, че гледаш. Как се чувстваш?
Луси хвърли поглед към нея, взря се право в нея.
— Не съм съвсем сигурна — отговори Бъргър. — Вероятно трябва да си ходя. Трябва да обмислим какво ще правим с това.
— Вместо да се опитваш с все сили да измислиш всичко, защо просто не изчакаш да видиш с какво ще си имаме работа? Твърде рано е, за да знаем. Не трябва да си ходиш. Недей.
Столовете им бяха един до друг. Луси плъзгаше пръстите си по клавиатурата. Бъргър си водеше бележки и когато голямата глава на Джет Рейнджър се появи между двата стола, започна да го милва.
— Друго сортиране — обясни Луси. — Сега обаче по различни криминологични дисциплини. Пръстови отпечатъци, ДНК, улики. Копирани и вкарани в папката, наречена „Криминология“.
— Файлове, които са били заменени — каза Бъргър. — Един файл копиран върху другия. Винаги си ми казвала, че когато копираш нов файл върху стария, той изчезва завинаги.
Телефонът в Лусиния офис иззвъня.
— За мен е — каза Бъргър и сложи ръка върху китката на Луси, за да я спре да не вземе слушалката.
18.
В кабинета на д-р Лестър — навсякъде, където можеше да се закачат — висяха рамкирани сертификати, дипломи за научни степени, похвали и снимки на нея самата с каска и бял защитен костюм, как разкопава Дупката, както работещите там наричаха останалото от Световния търговски център.
Д-р Лестър се гордееше с това, че е била част от 11.IX., и изглеждаше лично незасегната от станалото. На Скарпета не й провървя толкова, след като прекара почти шест месеца на разкопките на Уотър стрийт: преравяше с ръце хиляди кофи с боклуци като археолог и търсеше лични вещи, части от тела, зъби и кости. Тя нямаше рамкирани снимки. Нямаше представяния с Пауър Пойнт. Не обичаше да говори за това, защото се чувстваше физически отровена от преживяното така, както не се беше чувствала никога. Сякаш ужасът, който бяха изпитвали жертвите в мига на своята сигурна смърт, се бе запазил и превърнал в миазма, която обгръщаше всяко място, където са били, и по-късно местата, където бяха открити техни останки, останки, събрани в пликове и номерирани. Тя не можеше да го обясни напълно, но не беше нещо, с което да се фукаш.
Д-р Лестър взе от писалището си един дебел плик и го подаде на Бентън.
— Снимки от аутопсията и моят предварителен доклад плюс ДНК анализа. Не зная колко от тях ти е дал Майк. Понякога се разсейва.