Говореше за Майк Моралес, сякаш са близки приятели.
— Полицията нарича станалото убийство — подхвърли Бентън.
Не отвори плика, а го подаде на Скарпета, изразявайки така мнението си.
— Не са те, които решават това — възрази д-р Лестър. — Сигурна съм, че Майк не го нарича така. А дори и да го нарича, знае какво е мнението ми.
— А какво казва Бъргър? — попита Бентън.
— И тя не решава това. Защо на хората им е толкова трудно да изчакат реда си? Винаги казвам, че орисаните да свършат тук долу не бързат за никъде, затова защо ние останалите да го правим? Засега задържам причината за смъртта, особено от гледна точка на ДНК-то. Ако преди бях несигурна за този случай, сега вече съм направо в задънена улица.
— Значи не предвиждаш в близко бъдеще да определиш причината за смъртта? — попита Бентън.
— Нищо повече не мога да направя. Чакам всички останали — каза тя.
Точно това Скарпета не искаше да чува. Не само нямаше доказателства, които да бъдат основание за ареста на Оскар, а и от законова гледна точка нямаше престъпление. Тя можеше да се окаже задължена да пази в тайна разговора си с него твърде дълго.
Излязоха от кабинета и д-р Лестър каза:
— Например тя има някакъв гел във вагината. Това е необичайно при убийство.
— Това е първият път, когато споменаваш нещо за гел — обади се Скарпета. — Няма го в нито един от предварителните доклади, които четох.
— Предполагам, осъзнаваш, че ДНК профилите в ОДБД са просто цифри. Винаги съм казвала, че само някой да напише погрешна цифра, това ще означава напълно различно местоположение на хромозомите. Едно нещо да се обърка в маркера или в няколко от тях и ще си навлечеш сериозни проблеми. Мисля, че онова, което имам в момента, е много редкият фалшив положителен резултат, плод на компютърна грешка.
— Не получаваш фалшиви положителни резултати дори много рядко — възрази Скарпета. — Дори когато има смесица на ДНК като в случаите, когато жертвата е нападната сексуално от повече от един човек, или замърсяване, кръстосано замърсяване от много хора, които имат контакт с някакъв предмет или вещество като гела. Смесица от ДНК профили от различни хора няма по магически начин да съвпадне с профила на жена от Палм Бийч например.
— Да, гелът. Той позволява друго възможно обяснение — каза д-р Лестър. — Кръстосано замърсяване, както ти самата току-що предположи. Без семенна течност — това може да означава, че е жена или мъж. Какво знаем за личния живот на хората, докато не попаднат тук? Затова не бързам да нарека нещо убийство, самоубийство или нещастен случай. Не и докато не дойдат фактите. Не обичам изненадите, след като съм се обвързала. Сигурна съм, че сте видели в лабораторния доклад, че наличието на семенна течност е отрицателно.
— Не е нещо нечувано — възрази Скарпета. — Нито дори необичайно. Между другото не е нещо нечувано да се използва гел при сексуално нападение. Или желе, вазелин, олио, дори масло. Мога да ти направя дълъг списък на онова, което съм виждала.
Последваха д-р Лестър по друг коридор, който водеше началото си от по-далечни десетилетия, когато криминологичните патолози бяха наричани „касапи“. Не беше толкова отдавна, когато науката и мъртвите нямаха много общо извън определянето на кръвната група, взимането на отпечатъци и правенето на рентгенови снимки.
— Няма улики за семенна течност в и по тялото, нито върху дрехите, намерени във ваната — продължи д-р Лестър. — Или на местопрестъплението. Естествено, използвали са ултравиолетова светлина, както и аз. Нищо не излъчи отличителното яркобяло, както прави семенната течност.
— При сексуални нападения някои извършители носят презервативи — каза Скарпета. — Особено днес, когато всички знаят за ДНК.
Накъсаните данни се носеха по черния екран, съединяваха се с умопомрачителна бързина, сякаш се опитваха да бягат и биваха залавяни.
Може би Бъргър беше започнала да се аклиматизира към киберпространството. Главоболието й беше изчезнало по тайнствен начин. Или адреналинът беше лекарството. Тя бе обзета от агресия, защото не обичаше да й се противят. Нито Моралес, още по-малко Луси.
— Да започваме с имейлите — каза Бъргър за кой ли път, откакто се бе обадил Марино.
Луси не прояви никакъв интерес нито към Марино, нито към онова, което правеше той, и все едно не чуваше настояванията на Бъргър да се заемат с електронната поща. Паролата беше пред тях, но Луси отказваше да спре работата си, докато не разбере по-добре защо името на леля й се появява с тревожна честота в накъсаните поправки на писаната от Тери или може би от Оскар дисертация.