— Притеснявам се, че интересът ти е твърде личен — отбеляза Бъргър. — Точно това ме тревожи. Трябва да огледаме имейлите, а ти се интересуваш повече от онова, което е писано за леля ти. Не казвам, че не е важно.
— Сега е моментът да ми имаш доверие, че върша нещата както трябва.
Адвокатският бележник със записаните в него пароли беше там, където лежеше и преди — на бюрото до клавиатурата на Луси.
— Търпение. Едно по едно — добави Луси. — Аз не ти казвам как да работиш по случая.
— Обаче излиза, че правиш точно това. Аз искам да вляза в имейлите, а ти искаш да продължиш да четеш тази дисертация или каквото е там. Не ми помагаш.
— Напротив, точно това правя, като не отстъпвам и не ти позволявам да ми казваш как да си върша работата. Не мога да позволя да ми оказваш някакво влияние и да ме насочваш, това е истината. Аз зная какво правя, а има още много неща, които не разбираш. Трябва да разбереш точно какво правим, как и по какви причини, защото ако това се превърне в голям случай, а аз съм сигурна, че ще стане така, ще те питат и нападат. Няма аз да стоя пред съдията и съдебните заседатели и да обяснявам криминологичната компютърна работа в това разследване, защото няма да можеш да ме призовеш като специалист за свидетел поради поне една очевидна причина.
— Трябва да поговорим за това — каза направо Бъргър.
— Въпросът за връзката — каза Луси.
— Ти ще бъдеш злепоставена. — Бъргър се възползва от възможността да изрази неодобрението си и да сложи край.
Или може би Луси щеше да го предложи. Може би се готвеше да напусне и да сложи край.
— Честно казано, не знам какво да правя — добави Бъргър. — Ако можеш да бъдеш обективна, бих те помолила за предложение. Ти започна нещо, без да знаеш, че то те замесва лично. И сега какво? Вероятно не искаш да продължаваш с това. Предполагам, осъзнаваш, че това е лоша идея и че е по-добре да си стиснем ръцете и да се разделим. Ще намеря друга фирма.
— Сега, когато знаем, че е замесена леля ми? Шегуваш се! Най-лошото би било да зарежа всичко и да си тръгна — отговори Луси. — Няма да напускам. Ти вероятно ще искаш да ме изхвърлиш, предупредих те, че ще искаш. Също така ти казах, че друга фирма не съществува. Вече говорихме за това.
— Можеш да накараш някой друг да работи с твоята програма.
— Моят собствен софтуер? Имаш ли представа колко струва? Това е като да пусна някой друг да управлява хеликоптера ми, докато седя отзад, или да спи с любовника ми.
— Той с теб ли живее? Всъщност ти тук ли живееш? Рисковано е да работиш, където живееш. Предполагам, че този човек няма достъп до секретни…
— Джет Рейнджър не разполага с никакви пароли, не се тревожи — отговори Луси. — Онова, което казвам, е, буквално: никой няма да ми пипа програмата. Тя е моя. Аз написах кода. Никой няма да я разбере и съм го направила съвсем преднамерено.
— Имаме голям конфликт на интереси, който нито ти, нито аз сме очаквали — настоя Бъргър.
— Ако искаш да го направиш конфликт. Не искам да напускам и няма да го направя.
Бъргър гледаше как данните се носят със замайваща скорост. Погледна Луси. Не искаше тя да напуска.
— Ако ме уволниш — добави Луси, — само ще си навредиш излишно.
— Нямам намерение да си навреждам сама. Нито на теб. Нямам намерение да навреждам на случая. Кажи ми какво искаш да правиш?
— Искам да те науча на някои неща за възстановяването на файлове, върху които е писано, защото както ти сама каза, хората не осъзнават, че е възможно. Можеш да очакваш, че противниковият адвокат ще се хване за това. Както забеляза, намирам сравненията за полезни. Ето ти още едно. Да речем си посетила своето любимо място за почивка. Например Сидона в Аризона. Да речем, че си отседнала в определен хотел с някого. За улеснение нека кажем, че си била с Грег. Образи, звуци, миризми, чувства, осезаеми усещания са запечатани в твоята памет, голяма част от тях несъзнателно.
— Какво правиш? — попита Бъргър.
— Следващата година — продължи Луси — с Грег взимате същия самолет за Сидона през същите почивни дни, наемате същата кола, отсядате в същата стая в същия хотел, обаче преживяването няма да е същото. То се е променило от онова, което се е случило в живота ти оттогава, променено от твоите чувства, твоята връзка, твоето здраве, неговото здраве, от това, което те интересува най-много, от това, което него го интересува най-много, променено от времето, икономиката, отклоненията по пътя, ремонтите, всички подробности чак до цветята и шоколадчетата на възглавницата ти в хотела. Без да го съзнаваш, ти полагаш нов файл върху стария, който не е същият, макар ти да не забелязваш разликата съзнателно.