Выбрать главу

— Ще го кажа ясно — заяви Бъргър. — Не обичам хората да си пъхат носа в живота ми, нито да нарушават личните ми граници.

— Прочети какво пише за теб. Някои неща са хубави, други — не. Отвори Уикипедията. — Луси я гледаше в очите. — Не казвам нищо, което да не е общодостъпна информация. Ти си прекарала медения си месец с Грег в Сидона. Това е едно от любимите ти места. Между другото, как е той?

— Нямаш право да ме проучваш.

— Имам пълно право. Исках да разбера с кого точно ще си имам работа. И мисля, че знам, макар ти да не предложи кой знае колко честност.

— Кое от нещата, които съм казала, смяташ за нечестно?

— Не си казала. Просто нищо не каза — отговори Луси.

— Нямаш причина да не ми се доверяваш и не бива да го правиш.

— Няма да прекъсна онова, което правя, заради разни граници или възможен конфликт на интереси. Дори ако ми наредиш — каза Луси. — Свалих всичко на моя сървър, така че ако искаш, можеш да вземеш лаптопите и да си вървиш.

— Не искам да се карам с теб.

— Не би било умно.

— Моля, не ме заплашвай.

— Не те заплашвам. Разбирам колко заплашена може да се чувстваш и как разумът диктува да се опиташ да ме махнеш от този случай и от всичко. Но фактът е, че нямаш възможността да ме спреш да не правя онова, което правя. Наистина нямаш. Информация за леля ми е открита в апартамент, където е била убита жена. В дисертация, която Тери или някой друг непрекъснато са работили и променяли. Бих използвала думата „натрапчиво“. Това е, за което би трябвало да се тревожим с теб. Не за онова, което мислят другите хора и в което ще ни обвинят.

— В какво ще ни обвинят?

— В конфликт на интереси. Заради леля ми. Заради всичко.

— Много по-малко ме интересува какво мислят хората, отколкото можеш да си представиш — отговори Бъргър. — Защото научих, че е по-добре да ги накараш да си мислят онова, което искаш ти, отколкото да те е грижа за това, което си мислят те. Доста ме бива в това. Налагаше се да ме бива. Трябваше да съм сигурна, че Кей изобщо не подозира какво става. Трябва да говоря с нея.

— Щеше да каже на Бентън — отговори Луси. — Щеше да каже на теб. Никога нямаше да се съгласи да прегледа Оскар Бейн, ако по някакъв начин го познава или е познавала Тери.

— Когато я помолих да го прегледа, тя на практика не получи никаква информация за случая. Включително името на жертвата. Може би е познавала Тери, но не го е осъзнала, докато не е влязла в онази стая с Оскар Бейн.

— Казвам ти, че досега щеше да е казала нещо.

— Не знам за теб — каза Бъргър, — но смятам за необичайно един студент да не положи поне малко усилия да се свърже с някои източници за дисертацията или доктората си. Тери Бриджис е пишела за Кей и никога не се е свързвала с нея и не е правила опит да се свърже? Сигурни ли сме? Може би го е направила, а Кей не помни, защото това не я е заинтересувало?

— Щеше да си спомня и най-малкото щеше учтиво да откаже. Леля Кей не е познавала тази жена.

— Наистина ли смяташ, че може да си обективна? Че можеш да се справиш с това? Или че искаш да го направиш?

— Мога и искам — отговори Луси твърдо, но вниманието й изведнъж беше отвлечено от онова, което беше на видеоекрана.

„Скарпета“, „Тери Бриджис“ премина по него, същите думи многократно с различен шрифт и размери.

— Започна да сортира по заглавни страници — каза тя. — Тази да не е била луда?

19.

Моргата се намираше на най-ниския етаж, където беше удобно микробусите и линейките да паркират до товарната рампа, когато докарват или откарват мъртвите.

Въздухът беше тежък от миризмата на индустриален дезодорант, тихият коридор бе пълен с празни колички. Зад заключените врати, край които минаваха, бяха складирани останки от скелети, проби от мозъци. Стигнаха до стоманения асансьор, който качваше телата на горния етаж, където можеха да бъдат видени иззад стъкло. Скарпета изпитваше специално съчувствие към онези, които щяха да запазят такъв спомен за обичания човек. Във всяка морга, която някога беше ръководила, стъклото беше нечупливо, а помещенията за зрителен контакт бяха цивилизовани с намеци за живот като картини с пейзажи и живи растения, а опечалените не биваха оставяни сами и за минутка.