Д-р Лестър ги заведе до помещението, запазено за останки, които са тежко разложени, радиоактивни или заразни. Слабата неизтребима воня подразни Скарпета, сякаш вътре я чакаше някакъв специален вид нещастие. Повечето лекари не изгаряха от желание да работят точно тук.
— Има ли някаква причина да изолираш този труп? — попита тя. — Ако има, сега е подходящият момент да ни кажеш.
Д-р Лестър щракна ключа за осветлението. Луминесцентните тръби над главите им замигаха и осветиха стоманена маса за аутопсии, няколко хирургически колички и носилка на колела, на която имаше труп, покрит със син чаршаф за еднократна употреба. Големият плосък екран върху плота беше разделен на шест квадратчета, изпълнени със сменящи се видеоизображения от сградата и подземната товарна рампа.
Скарпета каза на Бентън да почака в коридора, а тя влезе в съседната гардеробна, за да вземе еднократни маски, калцуни, предпазни шапки и престилки. Докато тя вадеше розови ръкавици от кутията, д-р Лестър обясняваше, че вкарала тялото в помещението за разложени трупове, защото било охладено и се оказало свободно. Скарпета я слушаше с половин ухо. Нямаше извинение защо не си е дала труда да избута количката в помещението за аутопсии, което не представляваше такава биологична опасност и не миришеше.
Скарпета дръпна чаршафа и откри бледо тяло с дълъг торс, голяма глава и спрели растежа си крайници, характерни за ахондроплазията. Онова, което веднага й се наби на очи, беше отсъствието на телесни косми, включително пубисни. Предположи, че става дума за махане с лазер, изисквало поредица болезнени процедури. Това съответстваше на казаното от Оскар Бейн за фобиите на Тери. Спомни си за дерматоложката, която беше споменал.
— Предполагам, че са я докарали така — каза Скарпета и премести единия крак, за да вижда по-добре. — Не си я бръснала, нали?
Разбира се, не можеше да повтори информацията, която й беше дал Оскар, и това я притесняваше.
— Естествено, че не съм — отговори д-р Лестър. — Не съм бръснала никоя част от нея. Нямаше нужда, както виждаш.
— Полицията каза ли нещо по въпроса? Намерили ли са нещо на местопрестъплението, научили ли са нещо от Оскар, може би от свидетели, за махането на космите или някакви други процедури, които си е правила?
— Само са го забелязали — отговори д-р Лестър.
— Значи не е ставало дума за кабинета, където е ходила, за да го направят? Например дерматолог? — попита Скарпета.
— Майк каза нещо по въпроса. Записала съм името. Дерматоложка тук в града. Каза, че ще й звънне.
— Как е научил за тази лекарка? — попита Бентън.
— Сметки в апартамента. Доколкото разбрах, е изнесъл много сметки, писма и така нататък и е започнал да ги преглежда. Обичайните неща. Трябва да се спомене, че това води до друго предположение, а именно, че нейният приятел е педофил. Повечето мъже, които искат жената да махне пубисните си косми, са педофили. Практикуващи или не.
— Със сигурност ли знаем, че обезкосмяването е било идея на нейния приятел? — попита Бентън. — Откъде знаеш, че това не е по нейно желание и предпочитание?
— Така изглежда предпубертетна — отговори д-р Лестър.
— Нищо друго в нея не изглежда предпубертетно. — Бентън поклати глава. — А махането на пубисните косми може да е свързано с орален секс.
Скарпета придърпа една хирургическа лампа по-близо. Срезът с формата на Y започваше от двете ключици, пресичаше гръдната кост и свършваше при кръста. Беше зашит с дебел конец с бодове, които винаги й напомняха за бейзболна топка. Тя промени положението на главата, за да може да я разгледа по-добре, и почувства как срязаният череп помръдва под скалпа. Лицето на Тери Бриджис беше тъмночервено. Скарпета повдигна клепачите. Склерата беше огненочервена от кръвоизливите.
Не беше умряла нито милостиво, нито бързо.
Удушаването въздейства на артериите и вените, които носят окислената кръв към мозъка и отвеждат неокислената. Когато оръдието на престъплението е било стегнато около врата й и е запушило вените, отвеждащи кръвта, в главата й е продължила да нахлува кръв, но не е имало къде да отиде. Нарастващото налягане е късало кръвоносните съдове, довеждало е до запушвания и малки кръвоизливи. Мозъкът е останал без кислород и тя е умряла от хипоксия.
Но не веднага.
Скарпета взе от хирургическата количка лупа и линийка и започна да оглежда ожулванията по шията. Бяха с формата на U, високо под брадичката, и се извиваха нагоре на тила. Забеляза фина мрежа от застъпващи се шарки. Онова, което беше използвано за удушаването на Тери, беше гладко, без ръбове и ширината му се движеше около сантиметър и половина. Беше виждала това и преди, когато оръдието на убийството е част от облеклото или друг еластичен материал, който изтънява, когато се опъва силно, и става по-широк, когато се отпуска.