Махна на Бентън да се приближи и каза:
— Прилича повече на гарота.
След това проследи частичните хоризонтални ожулвания, които свършваха точно зад челюстните кости.
— Ъгълът показва, че нападателят е стоял зад и над нея и не е използвал плъзгащ се възел или някаква дръжка, за да стяга клупа — отбеляза тя. — Държал е краищата и е опъвал назад и нагоре със сила и го е правил няколко пъти. Като кола, която шофьорът раздвижва напред-назад, когато е заседнала в дълбок сняг. Минава по собствените си следи, но не съвсем точно, и може и да не можеш да преброиш колко пъти го е правил. Забележи многото точковидни кръвоизливи и наплива на кръв, които също съответстват на удушаване с гарота.
Той погледна през лупата, а защитените му от ръкавицата пръсти докоснаха белезите по врата, докато обръщаше главата от едната на другата страна, за да види по-добре. Скарпета го почувства с тялото си, докато гледаха заедно, и се разсея от спора между различните миризми и усещания. Хладният мъртъв въздух се различаваше осезаемо от неговата топлина и тя усети напрежението на живота в него, докато продължаваше да излага доводи за твърдението си, че Тери Бриджис е била душена многократно.
— Според белезите, които виждам, най-малко три пъти — добави накрая.
Д-р Лестър стоеше от другата страна на количката със скръстени на гърдите ръце и напрегнато лице.
— Когато го е правил, след колко време е губила съзнание? — попита Бентън.
— Само след няколко секунди — отговори Скарпета. — Смъртта би настъпила след няколко минути, освен ако не е охлабвал стягането, и аз мисля, че е ставало точно това. Убиецът й е позволявал да се свести, след това я е душил, докато отново не изгуби съзнание, и е повтарял това, докато тя повече не е могла да оцелее. Или пък той се е уморил.
— Или е бил прекъснат — предположи Бентън.
— Може би. Но този повтарящ се ритуал обяснява очевидния наплив на кръв в лицето й и изобилните точковидни кръвоизливи.
— Садизъм — отбеляза той.
Д-р Лестър се приближи и подхвърли:
— Или садизъм и мазохизъм, които са стигнали твърде далеч.
— Провери ли шията й за нишки? — попита я Скарпета. — Нещо, което да ни даде представа с какъв вид оръдие си имаме работа?
— Свалих нишки от косата й и други области на тялото и ги изпратих в лабораторията за установяване на следи. По охлузванията на врата нямаше нишки.
— На твое място бих ускорила всичко, което е възможно — каза Скарпета. — Това не е излязло от релси садо-мазо. Червеникавите сухи дълбоки белези на китките й показват, че са били притиснати много стегнато със средство за обездвижване с остри ръбове.
— Пластмасовите белезници ще бъдат проверени за ДНК.
— Тези следи не са от пластмасови белезници — възрази Скарпета. — Те имат заоблени краища, за да не причиняват рани. Предполагам, че вече си изпратила…
— Всичко замина за лабораториите — прекъсна я д-р Лестър. — Разбира се, белезниците пристигнаха тук първи. Майк ми ги показа, за да мога да ги сравня с белезите на китките и врата, след това ги прибра. Но сред снимките, които ви дадох, има няколко снимки и на тях.
Скарпета беше разочарована. Искаше да види реалното средство за обездвижване, за да провери дали й напомня за нещо, което вече е виждала. Намери снимките, но едрите планове не й подсказаха нищо повече от снимките, направени на местопрестъплението. Средството за обездвижване, което Оскар уж беше срязал от китките на Тери, беше безцветна найлонова каишка, широка около сантиметър и дълга около петдесет от заострения връх до ключалката с обратния зъб. От едната страна беше назъбена, от другата гладка, а ръбовете бяха остри. Нямаше сериен номер или някаква друга маркировка, която да сочи възможния производител.
— Прилича на някакъв вид кабелна връзка — каза Бентън. — Някои им казват свински опашчици.
— В никакъв случай не става дума за меки или пластмасови белезници или изобщо нещо, което може да се използва като някакъв вид белезници — съгласи се Скарпета.