— Много кабелни връзки са черни — подхвърли Бентън, докато разглеждаше няколко снимки. — Всичко, което се използва на открито и може да бъде повредено от ултравиолетовите лъчи, трябва да е черно. Не прозрачно или със светъл цвят.
— Може би еднократна вързалка за чувал — предположи Скарпета. — За вътрешно ползване, след като е безцветна. Не е типична вързалка за чувал за отпадъци.
Погледна към другия край на помещението, където стоеше чувалът за опасни биоотпадъци, яркочервен, с универсалния символ и закрепен в стоманената стойка до мивката, и продължи:
— Всъщност мястото, където съм виждала подобен вид вързалки, е ей там, отсреща.
И посочи стойката с чувала за биоотпадъци.
— Нашите чували се връзват с метални вързалки — озъби се д-р Лестър, сякаш Скарпета искаше да каже, че тези за Тери Бриджис са взети от моргата.
— Важното в случая е — каза Скарпета, — че хората, занимаващи се със садо-мазо, не се връзват толкова стегнато, че да спрат кръвообращението, и не биха използвали средства за обездвижване с остри ръбове или механически такива, които да не могат да бъдат лесно свалени или отворени с ключ. А вързалка от този тип — тя посочи снимката — не може да се разхлаби, щом веднъж е стегната. Може само да бъде стегната още по-здраво. Сигурно е изпитвала болки. Не е имало начин да бъде освободена, освен да се напъха нож или друг остър инструмент под лентата и да се среже. Можеш да видиш малък срез близо до кокалчето на лявата китка. Така е направен. Може да е от кухненската ножица, ако е истина, че е използвана тя. Имаше ли кръв по тялото й, когато я докараха, като изключим тази от раните по краката?
— Не. — Д-р Лестър се беше вторачила в нея.
— Ако е била мъртва, когато лентата е била свалена, и е била порязана тогава, не би могла да кърви, или поне не много — каза Скарпета. — Това не е било игра. Имало е твърде много болка, за да е игра.
— На мен ми се струва, че болката е в основата на садо-мазото.
— От тази болка не е извлечено удоволствие — възрази Скарпета. — Като изключим човека, който я е причинявал.
Заглавната страница беше от поправка, направена преди три седмици, на 10 декември.
— Наистина голям файл, който още не сме успели да възстановим — обясни Луси. — Но от тази отчасти оправена глава можеш да добиеш обща представа.
Беше изляла данните в текстови файл. Бъргър почна да чете, а Луси тихичко потракваше с клавиша за „надолу“.
„… Докато ръцете ми са в мъртвото тяло, си представям как бих могла по-добре да убия лицето. При онова, което зная? Разбира се, че бих могла да извърша съвършеното престъпление. Когато съм с колегите си и пийнем достатъчно уиски, обичаме да си разказваме сценарии, които никога не бихме представили на делови срещи или пред семействата, приятелите и със сигурност не и пред нашите врагове!
Попитах я кое е любимото й уиски.
Може би смесица между ирландско малцово «Кнапог Касъл» и шотландско малцово «Брора».
Не съм чувала за тях.
Не е за чудене. «Кнапог» е вероятно най-хубавото ирландско уиски на света, струва почти седемстотин долара. А «Брора» е толкова рядко и изтънчено, че всяка бутилка е номерирана и струва повече от учебниците ти за годината.
Как успявате да си позволявате да пиете толкова скъпо уиски и не изпитвате ли вина, когато толкова хора губят домовете си и не могат да сипят бензин на колите си?
Моят отказ от великолепното ирландско уиски няма да ви напълни колата с бензин, стига да имате кола. Установен факт е, че по-фините марки като «Шато Петрус», единичните малцови уискита или текилата от истинско агаве са по-малко вредни за черния дроб и мозъка.
Значи богатите хора, които пият хубави напитки, са по-малко повлияни от злоупотребата с алкохол? Никога не бяха чувала това.
Колко човешки мозъка и черни дробове сте виждали и рязали?
Какво ще кажете за още няколко примера от тъмната страна? Какво друго си казвате зад сцената, особено ако сте сред колеги?
Хвалим се с известните хора, които сме аутопсирали (всички тайно бихме искали да работим върху Елвис, Ан Никол Смит или принцеса Даяна). Вижте какво, аз не съм по-различна от останалите. Искам случаите, които никой друг не може да получи. Искам серийните убийства от Гейнсвил, Флорида. Искам аз да съм онази, която пристига на местопрестъплението и намира отрязаната глава на лавицата с книгите, вторачена в мен, когато влизам. Щеше да ми е приятно Тед Бънди да ме подложи на кръстосан разпит, докато се защитаваше сам на процеса. Да, и щеше да ми е много приятно да му направя аутопсията, след като го екзекутираха.