Скарпета

Споделете за някой от сензационните случаи, върху които сте работили.

Имала съм щастието да имам няколко такива. Например онази гръмотевица, когато никой не успя да открие причината за смъртта, защото тялото лежало на полето, дрехите били разкъсани и разхвърляни наоколо. Първата мисъл, която ти хрумва? Сексуално нападение. Но по време на аутопсията — никакви следи от наранявания. Самопризнанията на смъртта, простете ми шегата. Шарките, наподобяващи клони, известни и като Лихтенбергови фигури или електрични дървета. Ако човекът носи нещо желязно, например токата на колана му, то ще се магнетизира, или пък часовникът може да спре в минутата на смъртта. Винаги проверявам за такива неща. Повечето съдебни медици не го правят, защото са неопитни, наивни или просто не са достатъчно добри в работата си.

Не изглеждате твърде състрадателна. Очаквах друго.

Нека приемаме нещата такива, каквито са. Смъртта си е смърт. Мога да ви покажа цялото съпричастие на света и да разчувствам всяка група съдебни заседатели до сълзи. Но дали усещам сърцето си изтръгнато от гърдите, когато вкарат количката с поредната трагедия? Грижа ли ме е, когато ченгетата правят коментари, които обществото никога няма да чуе?

Например какви?

Типични са коментарите със сексуален подтекст. Размерът на пениса на покойния, особено ако е малък или голям. Големината на гърдите на покойната, особено ако са онова, което аз наричам «плакатен материал». Познавам много съдебни медици, които си запазват сувенири. Трофеи. Изкуствената става на някой известен човек. Зъб. Гръден имплант. Обикновено мъжете си падат по тях. (Не ме питайте какво правят с тях, но пък те обикновено са леснодостъпни.) Пенисните импланти са много забавни.

Взимали ли сте си сувенир?

Само веднъж. Преди двадесет години. Случай в началото на кариерата ми: серийни убийства в Ричмънд, където бях чисто нов началник. Но трофеят не беше от труп, а от Бентън Уесли. Първия път, когато се срещнахме, в моята заседателна зала. Когато си тръгна, запазих чашата му от кафето. От стиропор, като чашите на «Старбъкс» за вкъщи. Още в първия миг, когато го зърнах, го пожелах.

Какво направихте с тази чаша?

Занесох я у дома и прокарах език по ръба, сякаш докато я вкусвах, вкусвах него.

Но не сте спали с него до кога? Пет години по-късно?

Всички си мислят така. Но истината е различна. След тази първа среща му се обадих и го поканих да мине за по питие. Уж за да продължим обсъждането на случаите на четири очи, но в мига, когато затворих вратата, вече се бяхме награбили.

Кой започна пръв?

Аз го прелъстих. Той имаше известни морални колебания. По онова време беше женен. Бях разведена и не се срещах с никого. Бедната му съпруга. С Бентън бяхме любовници почти пет години, преди накрая да си признае пред нея. Престори се, че изневярата се е случила току-що, защото бракът им е изгубил живец и вече не е така свеж.

И никой не е разбрал? Пийт Марино? Луси? Вашата секретарка Роуз?

Винаги съм се чудила дали Роуз не подозира. Начинът, по който се държеше, когато Бентън идваше за още едно обсъждане на някой случай или когато аз поемах за Куантико за поредната консултация. Почина от рак миналото лято, така че няма да можете да я попитате.

Май работата с мъртвите не те прави сексуално сдържан?

Точно обратното. Когато си изучавал всеки сантиметър от човешкото тяло толкова пъти, че не изпитваш ни най-малко отвращение или стеснение, няма какво да те ограничава сексуално, освен това има множество експерименти, които да…“