— По мое мнение тук е набъркан символизъм — каза Луси. — В това измислено интервю, когато Тери задава въпроси, а аз ще кажа, че това е тя, шрифтът е удебелен „Франклин готически“. За измислените отговори на леля ми използва по-дребния „Ейриъл“.
— Тоест Тери символично е надминала по значение Кей — отбеляза Бъргър.
— Нещо по-лошо. Сред пуристите от света на текстообработката „Ейриъл“ се ползва с много лошо име. Наричат го прост, обикновен, без характер и го смятат за безсрамен самозванец. По този повод има множество статии.
Избягваше погледа на Бъргър.
— Самозванец? — подпита я тя. — Като при плагиатството и нарушаването на авторското право? Какво искаш да кажеш?
— Смятат го за изкопиран от „Хелветика“, който е разработен през 1950-те години и се превръща в един от най-популярните шрифтове на света — обясни Луси. — За необученото око няма разлика между „Хелветика“ и „Ейриъл“. Обаче за пуристите, за професионалистите печатари и страньори „Ейриъл“ е паразит. Иронията? Някои млади дизайнери смятат, че „Хелветика“ се основава на „Ейриъл“ вместо обратното. Виждаш ли важността на символизма? Това за мен е доста плашещо.
— Естествено, че я виждам. — Бъргър кимна. — Може да внушава, че Кей и Тери са си разменили местата по отношение на същността им на световноизвестни съдебни медици. До голяма степен наподобява онова, което Марк Чапмън прави, преди да убие Джон Ленън. Носи табелка с името му. Или Сирхан Сирхан, който заявява, че с убийството на Боби Кенеди е станал по-известен.
— Смяната на шрифтовете е в прогресия — продължи Луси. — Колкото по-скорошни са черновите, толкова по-ясно заявена е внушителността на Териното име и излъчването на враждебност към леля ми.
— Промяна, която подсказва, че емоционалната привързаност на Тери към Кей се обръща във враждебност и презрение. Трябваше да кажа „автора“, но за по-лесно продължавам да казвам Тери — добави Бъргър. — Всъщност, като се замисля, твърде наподобява онова, което се случи между Кей и Марино. Той я обожаваше. След това поиска да я унищожи.
— Не е толкова просто и не е същото. — Луси поклати глава. — Марино е имал причина да е влюбен в леля ми. Познавал я е. Тери няма основание да чувства каквото и да било към нея. Това е самозаблуда.
— Правим предположение, че е била почитателка на шрифтовете. Да се върнем на това — каза Бъргър.
Луси наистина беше различна. Разпалена, да, но не по някогашния начин. Според Бъргър обаче все пак се движеше по ръба на насилието. Това беше нейният недостатък, който я правеше опасна.
— Наистина смятам, че е разбирала много от шрифтове — каза Луси. — Използва различни за бележките под линия, библиографията, заглавията на главите, съдържанието. Повечето хора не го правят, когато пишат дисертация или нещо друго. Може да променят големината на шрифта или да използват курсив, но не и подобно художествено използване. Всъщност най-популярният шрифт е този, който се избира автоматично от няколко текстообработващи програми, включително тази, която е използвала Тери. В по-голямата си част текстът е писан с „Таймс Ню Роман“.
— Примери — каза Бъргър, докато пишеше в адвокатския си бележник. — Какви шрифтове използва, за какво и защо? На теория.
— За бележките под линия шрифт „Палатино Линотайп“, който е много четлив на компютърния екран и отпечатан. За библиографията „Букман Олд Стайл“. Също лесно четлив. За заглавията на главите е избрала майкрософтския безсерифен „Реферънс“, който обикновено се използва за заглавия. Отново искам да подчертая, че е необичайно да срещнеш всички тези шрифтове, особено в дисертация. Това ми подсказва, че нейното писане е дълбоко лично. Въпросът не е в писането.
Бъргър я изгледа продължително.
— Откъде ти хрумна пък това? Шрифтове? Аз никога не им обръщам внимание. Дори не мога да ти кажа какъв шрифт използвам, когато правя досиета.
— Използваш същия автоматично избиран като Тери — „Таймс Ню Роман“, разработен за лондонския „Таймс“. Тесен шрифт и затова икономичен, но много четлив. Видях разпечатки на бюрото ти днес. В криминологичните и компютърните разследвания може да се окаже, че онова, което изглежда най-обикновено, всъщност е важното.
— Което може да е вярно и в този случай.
— Едно мога да ти кажа със сигурност — отговори Луси. — Изборът на точно тези шрифтове е преднамерен, защото е трябвало да ги избира. Дали те символизират какво е изпитвала към себе си и към леля ми? Не знам. Мнението ми? Цялата работа е извратена и е била на път да стане още по-извратена. Ако Тери е авторката и още беше жива, щях да я сметна за опасна за леля ми. Може би дори физически опасна. Най-малкото защото позори човек, когото никога не е срещала.