— Тя се оказа много хубава девойка, което не беше трудно да се забележи, защото беше, така да се каже, съвсем съблечена за срещата. Е, аз не съм мъж, който ще изпусне такъв случай, така че сложих ръка на устата й и прошепнах: „Не вдигай шум! Затвори си очите и си представи, че аз съм този, когото очакваше!“ Но девойката започна да се бори като тигрица и не беше лесно да я надвия. Даже когато си свърших работата, тя не миряса. Хукна към вратата и започна да крещи. Наложи се веднага да я удуша. После прибрах в стаята цялата лента, за да не се изкачи по нея възлюбеният й, и започнах да тършувам за пари. Но с моя лош късмет… Не намерих пукната пара, само тия проклети игли… Хайде сега, дайте да поставя отпечатъка от палеца си под това парче хартия, дето го изфабрикува вашият драскач! Не искам да ми го четете! Името на момичето не ме интересува. Оставете ме да се върна в затвора. Боли ме гърбът.
— Законът повелява — каза хладно съдията — престъпникът да чуе записа на признанията си, преди да постави палеца си под него. — И заповяда на старши писаря да прочете на глас признанията на Хуан Сан, както ги бе записал.
Обвиняемият навъсено се съгласи, че всичко е вярно. Поставиха хартията пред него и той сложи отпечатъка от палеца си върху нея.
Съдията каза с тържествен глас:
— Хуан Сан, обвинявам те в двойно престъпление — изнасилване и убийство. Няма никакви смекчаващи вината обстоятелства — напротив, убийството е било особено жестоко. Мой дълг е да те предупредя, че по-висшите власти сигурно ще ти отредят смъртно наказание в една от и ай-мъчителните му форми.
Ди направи знак на стражниците да отведат обвиняемия обратно в килията му. После заповяда отново да доведат при него месаря Сяо.
— Преди няколко дни ти обещах — му каза той, — че скоро ще изправя на съд убиеца на дъщеря ти. Ти чу признанията му. Проклятието, с което великото Небе е белязало тези златни игли, е наистина ужасно. Горката ти дъщеря е била изнасилена и убита от подъл главорез, който дори не е знаел името й, а и не си е дал труда да го научи. Можеш да оставиш иглите тук. Ще накарам златарят да ги претегли и стойността им ще ти се изплати в сребро. Тъй като този жалък престъпник не притежава нищо, няма да получиш кръвен откуп. Но скоро ще разбереш какво обезщетение ще уредя за претърпяната от тебе загуба.
Месарят започна да изразява горещите си благодарности, но съдията го прекъсна и му каза да отстъпи назад. После заповяда да доведат студента Ван.
Ди огледа внимателно студента и забеляза, че снемането на двойното обвинение в изнасилване и убийство съвсем не беше облекчило скръбта му. Напротив, признанието на Хуан Сан го беше потресло дълбоко и по бузите му се стичаха сълзи.
— Слушай, Ван — каза съдията, — бих могъл да те накажа жестоко, задето си прелъстил дъщерята на месаря Сяо. Но ти вече получи тридесет тояги, а тъй като ти вярвам, че истински си обичал жертвата, приемам, че споменът за случилото се нещастие ще бъде наказание, по-тежко от всяко друго, което този съд може да ти наложи. Все пак за убийството ще бъде отмъстено, а семейството на жертвата трябва да получи обезщетение. Затова нареждам да се ожениш за Чист нефрит посмъртно и тя да се счита за твоя Първа жена. Трибуналът ще ти заеме подходящ сватбен подарък и тържеството ще се състои както подобава. Възпоменателна плочка ще стои на мястото на младоженката по време на церемонията. Като вземеш изпитите, ще върнеш дълга си към трибунала на месечни вноски. Освен това всеки месец ще плащаш на месаря Сяо известна сума пари, определена от мене въз основа на заплатата ти, докато се съберат петстотин сребърника. Когато изплатиш и двата дълга, ще ти бъде разрешено да се ожениш повторно. Но никога на никоя друга жена не ще бъде позволено да заеме мястото на Чист нефрит — до края на живота ти тя ще се счита за твоя Първа жена. Месарят е честен човек, ще помагаш на него и жена му и ще ги почиташ като предан зет. Те от своя страна ще ти простят и ще се грижат за тебе както биха се грижили собствените ти родители, ако бяха още живи. Сега отивай да си учиш уроците!