(img:Image28.gif)
НЕОЧАКВАН ПОСЕТИТЕЛ ИЗНЕНАДВА ЧИСТ НЕФРИТ
Студентът почтително допря глава до пода, без да се мъчи да потисне риданията си. Месарят коленичи край него и още веднъж благодари на съдията за грижите му да бъде възстановена честта на неговото семейство.
Когато студентът и месарят се изправиха, Хун се наведе към ухото на съдията и му прошепна нещо. Ди каза с тънка усмивка:
— Ван, преди да си отидеш, трябва да изясним още една подробност. Твоите показания за начина, по който си прекарал нощта на шестнадесети срещу седемнадесети, са съвсем верни, ако не се вземе предвид една неволна грешка, която си допуснал. Още при първото прочитане на записа ми се стори невъзможно трънливите храсти да са оставили такива дълбоки следи по тялото ти. Когато при слабата светлина на зората си видял купчини тухли и някакъв храсталак, ти съвсем естествено си помислил. че си попаднал сред развалините на някоя стара къща. А в действителност си се намирал на място, където се строи нова къща. Зидарите са оставили наоколо купчини тухли за изграждане на външната стена, а са били започнали и приготовленията за издигането на вътрешните стени по обичайния начин — чрез построяване на мрежа от бамбукови пръчки като основа за мазилката. Ти трябва да си паднал върху острите краища на бамбуковите пръчки, които биха оставили точно такива следи по тялото ти. Ако имаш желание, можеш да потърсиш подобно място в околностите на кръчмата „Петте вкуса“ — не се съмнявам, че ще откриеш къде си прекарал онази съдбоносна нощ. Сега можеш да си вървиш.
После съдията стана и заедно с помощниците си напусна подиума. Тръгна към личния си кабинет, а над събраните в съдебната зала зрители се понесоха възгласи на възхищение.
Глава четиринадесета
СЪДИЯТА ДИ РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СТАРА КРЪВНА ВРАЖДА;
ТОЙ ЧЕРТАЕ ПЛАН ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА УБИЕЦА
Съдията посвети остатъка от сутринта на доклада си до по-висшите власти, в който излагаше подробно случая с убийството, извършено на Улицата на полумесеца. За престъпника предлагаше най-тежко наказание. Тъй като всички смъртни присъди трябваше да бъдат потвърдени от Трона, щяха да изминат няколко седмици, преди Хуан Сан да бъде екзекутиран.
По време на обедното заседание съдията разгледа някои текущи административни въпроси. После обядва в резиденцията си. Щом се върна в личния си кабинет, накара да повикат при него Хун, Цяо Тай, Тао Ган и Ма Жун. Когато те влязоха и почтително го поздравиха, Ди се обърна към тях с думите:
— Днес ще ви разкажа цялата история на случая „Лян срещу Лин“. Кажете да донесат пресен чай и се настанете удобно. Историята е дълга.
Всички седнаха срещу писалището на съдията. Докато сърбаха чая си, Ди разгъна свитъка с документите, дадени му от госпожа Лян. След като ги разпредели, той ги затисна върху писалището и се облегна на стола си.
— Ще чуете — започна той — една дълга история на отвратителни убийства и безмилостно насилие и сами често ще се чудите как великото Небе е могло да позволи такава жестока несправедливост. Самият аз рядко съм чел по-потресаваща история.
Съдията млъкна и започна бавно да глади брадата си. Помощниците му го гледаха с очакване.
След малко Ди се изправи в стола си.
— За да бъда по-ясен — заговори бързо той, — ще разделя обърканата история на две части. Първата засяга началото и развитието на враждата в Кантон, а втората — това, което се е случило в Пуян след пристигането на Лин Фан и госпожа Лян. По-точно казано, аз не съм в състояние да ви предам с подробности всички факти, отнасящи се до първата част. Делата са били преустановени от местния съд в Кантон, както и от съда в провинцията Гуанду и аз не мога да преразглеждам техните решения. Но въпреки че събитията от тази първа част не ни засягат пряко, не бива да ги пренебрегваме, защото те ще ни дадат възможност по-добре да разберем онова, което е станало тук, в Пуян. И така, ще започна с обобщение на събитията от първата част, без да се спирам на съдебните подробности, имената и другите данни, нямащи пряка връзка с въпроса… Преди около петдесет години в Кантон живеел заможен търговец на име Лян. На същата улица живеел и друг богат търговец, който се казвал Лин. Двамата били най-близки приятели. Отличавали се с честност, трудолюбие и вещина в търговията. Къщите мм се пълнели с богатства и корабите им плавали по моретата чак до Персийския залив. Лян имал син — Лян Хун — и дъщеря, която дал за жена на Лин Фзн, единствения син на приятеля му Лин. Наскоро след това старият господин Лин умрял. На смъртния си одър той тържествено заклел сина си Лин Фан завинаги да поддържа приятелските връзки между двете семейства — Лин и Лян.