— Чудесно! — възкликна съдията. После се обърна към Тао Ган, който замислено подръпваше дългите косми на бузата си, и продължи: — Ти нямаш ли някакво предложение, Тао Гаи?
— Лин Фан е опасен човек — отбеляза Тао Ган. — Като усети, че е притиснат, може да реши да убие госпожа Лян. Щом обвинителят му е мъртъв, делото срещу него ще пропадне. Предлагам да я вземем под наша закрила. Когато ходих в нейната къща, забелязах, че магазинът за коприна насреща е пуст. Ваша Милост може би ще се съгласи да остави там на пост Ма Жун я един или двама стражници, които да следят да не се случи нещо лошо на старицата.
Съдията размисля върху това и каза:
— Откакто е в Пуян, Лин Фан не е правил опит да навреди на госпожа Лян. Но ще бъде по-добре да не рискуваме. Ма Жун, иди там още днес! — После добави: — Като крайна мярка ще разпратя писма до всички военни стражеви постове по канала на север и на юг от града с нареждане да спират и претърсват за контрабанда всяка джонка със знака на фирмата Лин. Хун се усмихна и каза:
— Е, след няколко дни, както казва поговорката, Лин Фан ще се почувствува като „мравка насред горещ тиган“.
Съдията кимна с глава.
— Когато Лин Фан — рече той — научи за всички тези мерки, ще се почувствува като в капан. Тук той е далеч от Кантон, където е влиятелен, а пък и вече е отпратил повечето от хората си. На всичко отгоре не знае, че нямам никакви улики срещу него. Ще почне да се пита дали госпожа Лян не ми е казала нещо, за което той не знае, дали не съм открил доказателства за контрабандата му, или пък съм получил допълнителни сведения срещу него от колегите си в Кантон. Надявам се тези съмнения да го разтревожат до такава степен, че да предприеме някоя прибързана стъпка и да ни даде възможност да го опипаме. Признавам, че вероятността да успеем е малка. Но друга възможност нямаме!
Глава петнадесета
СЪДИЯТА ПОСЕЩАВА ГОСПОДИНА ОТ КАНТОН;
ДВЕ МЛАДИ ДАМИ ПРИСТИГАТ НЕОЧАКВАНО В СЪДИЙСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ
На другия ден след обедното заседание на трибунала Дя смени съдийската мантия със син халат и сложи на главата си малка черна шапка. После се запъти към къщата на Лин с паланкина си, придружен само от двама стражници. Когато пристигнаха пред широката порта, съдията повдигна перденцето на паланкина и видя, че дванадесетина работници разчистват руините вляво. Седнал върху куп тухли на такова място, че да могат добре да го виждат през шпионката на портата, Тао Ган надзираваше работата им. Целият му вид излъчваше огромно задоволство.
Стражниците почукаха и двойната порта незабавно се разтвори, за да пропусне паланкина на съдията в главния двор. Ди слезе и видя, че в подножието на стъпалата, които водеха към приемната, го очаква висок, слаб мъж с представителна външност. Освен набития, широкоплещест мъж, който според съдията навярно беше икономът, наоколо не се виждаха никакви други слуги. Високият мъж се поклони дълбоко и каза с нисък, беззвучен глас:
— Пред вас е търговецът Лин, по име Фан. Благоволете, Ваше Превъзходителство, да влезете в скромното ми жилище.
Изкачиха стъпалата и влязоха в просторна зала, подредена просто, но с вкус. Седнаха на столове от резбовано абаносово дърво и икономът им поднесе чай и кантонски сладкиши. Размениха си обичайните любезности. Лин Фан си служеше със северното наречие свободно, но в говора му се чувствуваше ясно забележим кантонски акцент. Докато разговаряха, Ди наблюдаваше домакина с прикрит интерес.
Лин Фан изглеждаше на около петдесет години. Имаше слабо, продълговато лице с редки мустачки и посивяла козя брадичка. На съдията особено впечатление направиха очите му. Те гледаха хитро и втренчено и като че се движеха заедно с главата му. Ди си помисли, че ако не бяха тези очи, човек трудно би повярвал, че изпълненият с достойнство вежлив господин е отговорен за най-малко дузина гнусни убийства. Домакинът бе облечен в тъмен халат с подчертано проста кройка и жакет от черна дамаска, към която кантончаните имаха слабост. На главата си носеше всекидневна шапка от черна коприна.
— Посещението ми — започна съдията — е съвсем нео41ициално. Искам само да се посъветвам с вас — и то не служебно — по един въпрос.
Лин Фан направи дълбок поклон я каза с ниския си монотонен глас:
— Покорният ви слуга е невеж дребен търговец, но и такъв, какъвто е, се поставя изцяло в услуга на Ваше Превъзходителство.
— Преди няколко дни — продължи съдията — в трибунала се представи една старица от Кантон на име Лян. Тя разказа дълга, несвързана история за какви ли не престъпления, които според думите й вие сте извършили спрямо нея. Не можах да схвана точно в какво се състои цялата работа. По-късно един от моите помощници ме уведоми, че жената е с помрачен разсъдък. Тя ми остави куп документи, които не съм си правил труд да прочета, защото зная, че съдържат само приумиците на болното й въображение. За нещастие законът не ми дава право да пренебрегна оплакването без поне едно, макар и формално, изслушване на двете страни. Ето защо реших да ви направя това приятелско посещение, за да се посъветвам с вас съвсем неофициално как да реша въпросния случай така, че хем старицата да получи известно удовлетворение, хем да не се пилее излишно време. Разбирате, че от моя страна това е едно отклонение от правилата, но старата госпожа очевидно е съвсем побъркана, а вие сте човек с такава несъмнена честност, че в дадения случай ще бъде оправдано да постъпя така.