Лян Фан стана и се поклони ниско пред съдията, за да изрази благодарността си. Когато седна отново, бавно поклати глава и каза:
— Това е една тъжна, тъжна история. Покойният ми баща беше най-добрият приятел на покойния съпруг на госпожа Лян. Самият аз в продължение на много години усърдно се стараех да продължа и заздравя старите приятелски връзки между нашите две къщи, въпреки че понякога това беше отчайващо трудна задача. Трябва да уведомя Ваше Превъзходителство, че докато моите работя вървяха все по-добре и по-добре, семейство Лян бързо вървеше към разоряване. Това се дължеше отчасти на цял низ от несполуки и нещастия, които не биха могли да бъдат предотвратени, и отчасти на това, че Лян Хун, синът на приятеля на баща ми, не притежаваше търговски усет. Неведнъж им протягах ръка за помощ, но, види се, бог се бе отвърнал от къщата на семейство Лян. Лян Хун бе убит от разбойници и старата госпожа пое управлението на фирмата им. За беда тя направи големи грешки при сделките и понесе тежки загуби. Тогава, притисната от заемодавците си, тя не издържа на изкушението и са присъедини към група контрабандисти. Но те бяха разкрити и цялото имущество на семейството — иззето. Старата госпожа отиде да живее извън града. Там чифликът им беше изгорен от банда разбойници, които убиха двама от внуците и няколко слуги. Макар че заради случая с контрабандата трябваше да прекъсна връзките си с това семейство, след сполетялото го нещастие не можех да остана безучастен към хората, с които съм бил толкова близък. Предложих щедро възнаграждение и получих удовлетворението да изправя убийците пред правосъдието. Но междувременно всички тези нещастия бяха помрачили разсъдъка на госпожа Лян и тя си въобрази, че причината за всичко съм аз.
— Какво нелепо хрумване! — намеси се съдията. — Та вие сте били най-добрият й приятел!
Лин Фан поклати бавно глава и въздъхна:
— Да! Ваше Превъзходителство ще разбере, че случаят ми причини голяма болка. Старата дама ме преследваше, клеветеше и се опитваше с всички възможни средства да настрои хората против мене. Мога да доверя на Ваша Милост, че действията на старата госпожа бяха главната причина за решението ми да напусна Кантон преди няколко години. Ваше Превъзходителство ще разбере положението ми. От една страна, не бих си позволил да търся закрилата на закона срещу всички тези лъжливи обвинения на госпожа Лян, която в края на краищата е глава на семейство, с което съм свързан чрез брака си. От друга страна, ако не отговорех на обвиненията, щях да загубя доверието на хората в Кантон. Мислех, че ще намеря спокойствие тук, в Пуян, но тя ме последва и ме обвини, че съм похитил внука й. Негово превъзходителство Фън прекрати делото незабавно. Предполагам, че сега госпожа Лян се е явила пред вас със същото обвинение.
— Съдията забави отговора си. Отпи няколко глътки от чая и опита сладкишите, предложени от иконома. После каза:
— Много ми е неприятно, че не мога да избягна това досадно дело. И въпреки че ми се иска да ви спестя главоболието, в скоро време ще се наложи да ви призова в трибунала, за да изслушам защитата ви — като чиста формалност, разбира се. Сигурен съм, че тогава ще мога да прекратя делото.
Лин Фан кимна с глава. Любопитните му, неподвижни очи гледаха втренчено съдията.
— Кога Ваше Превъзходителство възнамерява да разгледа случая?
Ди поглади няколко пъти дългите си бакенбарди и отговори:
— Страх ме е, че е трудно да се каже точно. Има много други въпроси за решаване, а и предшественикът ми е поизоставил някои административни задачи. Освен това, за да се спази редът, моят старши чиновник ще трябва да проучи документите на госпожа Лян и да приготви извлечение от тях. Не, не бих искал да се обвързвам с определена дата. Но имайте вяра, че ще свърша всичко по най-бързия възможен начин.