— Вашият покорен слуга ще оцени високо усилията ви — каза Лин Фан, — защото истина е, че няколко много важни сделки налагат присъствието ми в Кантон. Бях запланувал да тръгна утре, като оставя тук иконома си да ме замества. Именно моето предстоящо заминаване е причината за запуснатия вид на скромния ми дом и бедната гощавка, за която много се извинявам. Повечето от слугите ми си заминаха преди една седмица.
— Повтарям — каза съдията, — че ще направя всичко, което е по силите ми, за да уредя въпроса в най-близко бъдеще. Въпреки че, признавам си, много съжалявам, че се налага да ни напуснете. Присъствието на такъв виден представител на нашия прославен южен търговски център е чест за тази околия. Ние можем да ви предложим толкова малко от разкоша и изтънчеността, към които сте привикнали в Кантон! Дори се учудвам какво е накарало такъв изтъкнат мъж да избере Пуян за място на временното си уединение.
— Това — отвърна Лин Фан — е лесно обяснимо. Покойният ми баща беше необикновено деен човек. Той често пътуваше с джонка по канала, за да провери лично как вървят работите на различните клонове на фирмата ни. Минавайки през Пуян, баща ми се влюбил в очарователната му природа и решил, като се оттегли от работа да построи там вила. Уви, бог го прибра, докато беше още в разцвета на силите си, преди да успее да осъществи този план. Аз счетох за свой синовен дълг да се погрижа семейство Лин да се сдобие с къща в Пуян.
— Много похвална проява на синовна почит! — забеляза съдията.
— Възможно е — продължи Лин Фан — по-късно да реша да превърна тази сграда в паметник, посветен на баща ми. Къщата е стара, но добре построена, а и аз съм направил някои подобрения според ограничените си възможности. Ще ми окаже ли Ваше Превъзходителство честта да разгледа скромното жилище?
Ди се съгласи и домакинът го преведе през втория двор към една обредна зала, която беше дори по-голяма от първата. Съдията забеляза, че подът беше постлан с дебел килим, тъкан явно специално за тази зала. Колоните и гредите бяха покрити със сложна резба и инкрустирани със седеф. Мебелите бяха от ароматично сандалово дърво, а прозорците не бяха облепени с хартия или коприна, а направени от тънки парченца мидени черупки, през които в залата се процеждаше мека, разсеяна светлина. В наредбата на останалите помещения личеше същото изискано великолепие.
Когато стигнаха до задния двор, Лин Фан каза с тънка усмивка:
— Тъй като всички жени вече са напуснали къщата, бих могъл да ви покажа дори и семейните покои.
Ди отказа вежливо, но Лин Фан настоя гостът да види всичко и го преведе и през останалите стаи. Съдията разбра, че целта на Лин Фан беше да му покаже, че в къщата няма нищо, което трябва да бъде укривано.
Когато се върнаха в приемната, Ди изпи още една чаша чай и поговори с домакина за някои общи неща.
Стана ясно, че фирмата на Лин Фан действува като банкер на някои високопоставени лица в столицата и че има клонове в повечето главни градове на империята.
Най-после съдията си тръгна. Лин Фан церемониално го изпроводи до паланкина. Когато се качваше в него, Ди се обърна и още веднъж увери домакина, че ще направи всичко, което е по силите му, за да уреди колкото е възможно по-бързо случая с госпожа Лян.
Щом се върна в трибунала, съдията отиде в личния си кабинет. Застанал край писалището, тон прегледа разсеяно документите, които писарят бе оставил там в негови отсъствие. Беше му извънредно трудно да откъсне мисли -те си от посещението при Лин Фан. Разбираше, че има насреща си особено опасен противник, който разполага с големи средства. Започна да се съмнява, че Лин Фан ще се хване в капана, приготвен за него.
Разсъжденията на съдията бяха прекъснати от влизането на иконома. Ди вдигна поглед от писалището.
— Какво те води насам, в служебния ми кабинет? — запита той. — Вярвам, че у дома всичко е наред.
Икономът изглеждаше смутен и очевидно не знаеше как да започне.
— Какво има, човече? — каза нетърпеливо съдията. — Хайде, говори!
Тогава икономът отвърна:
— Преди няколко минути. Ваша Милост, в третия двор пристигнаха два закрити паланкина. В първия има една възрастна дама, която ми съобщи, че по ваше нареждане води две момичета. Не ме удостои с никакви други обяснения. В момента Първата ви жена си почива, не посмях да я обезпокоя. Посъветвах се с Втората и Третата вя жена, но те казаха, че никой не им е съобщил нищо във връзка с това пристигане. Затова се осмелих да дойда тук и да уведомя Ваша Милост.