Съдията изглеждаше доволен от новината. Той рече:
— Настани младите дами в четвъртия двор и им прати по едва прислужница. Предай благодарностите ми на жената, която ги е довела, и я освободи. За останалото аз сам ще се погрижа по-късно следобед.
Явно облекчен, икономът се поклони дълбоко и си отиде.
Съдията прекара следобеда със старши писаря и началника на архивата в проучване на едно объркано дело за подялба на някакво наследство. Беше доста късно, когато се прибра в семейните покои. Отиде право в стаята на Първата си жена. Завари я да проверява сметките на домакинството заедно с иконома. Като го видя да влиза, тя бързо се изправи. Ди освободи иконома, настани се до квадратната маса и покани жена си да седне отново. Запита я дали децата напредват с уроците при домашния учител и тя учтиво го осведоми. Но жената държеше погледа си сведен и съдията разбра, че е разтревожена. След известно мълчание той каза:
— Сигурно си чула, че днес следобед тук са пристигнали две млади жени.
— Счетох за свой дълг — отговори жена му с хладен тон — да ида лично в четвъртия двор и да се уверя, че им е осигурено всичко, от което се нуждаят. Дадох им за прислужници Орхидея и Хризантема. Както знаете, господарю, втората е отлична готвачка.
Съдията кимна в знак на съгласие. Подир малко жена му продължи:
— След като посетих четвъртия двор, се замислих, дали господарят ми не би постъпил по-добре, ако предварително ме беше уведомил за намеренията си да разшири семейството ни и беше благоволил да довери правилния избор на покорната си слугиня.
Ди вдигна вежди.
— Опечален съм — рече той, — че не ти харесва изборът ми.
— Никога — каза хладно Първата му жена — не бих се осмелила да оспорвам решенията ви. Просто мисля за единството и сговора в нашия дом. Не можех да не забележа, че новодошлите са някак по-различни от останалите дами в семейството. Страхувам се, че тази разлика във вкуса и образованието ще се отрази неблагоприятно на приветливите отношения, царили в дома ни до този момент.
Съдията стана и каза остро:
— В такъв случай задълженията ти са съвършено ясни. Ще имаш грижата тази разлика, която наистина съществува, да се заличи в най-краткия възможен срок, Ще напътствуваш лично двете млади дами. Научи ги на бродерия и други подходящи за дами занимания, включително и на и ай-елемент ариите правила за писане. Повтарям, че споделям твоето мнение и по тази причина съм решил засега да общуват само с тебе. Ще се осведомявам постоянно как напредват.
Щом съдията се надигна да си отиде, Първата му жена също стана и каза:
— Дълг на вашата покорна слугиня е да ви обърне внимание, че настоящите ни доходи трудно ще покрият разноските по поддържане на домакинството в сегашния му разширен вид.
Съдията извади от ръкава си едно сребърно кюлче и го постави на масата.
— Това сребро — каза той — ще покрие разходите по купуването на платове за дрехи, както и другите разноски, наложени от увеличаването на броя на хората в домакинството ни.
Жената направи нисък поклон и съдията напусна стаята. Той въздъхна дълбоко при мисълта, че това е само началото на очакващите го трудности. Мина през извитите коридори до четвъртия двор, където намери Праскова и Син нефрит да се любуват на новото си обкръжение. Те коленичиха пред съдията и му благодариха за благодеянието. Ди ги накара да станат. Праскова почтително му-нададе, един запечатан плик, като го държеше в двете си ръце. Съдията го отвори и извади разписката от дома, към който бяха принадлежали момичетата, както и едно любезно писмо от иконома на съдията Луо. Той сложи писмото в ръкава си, а разписката върна на Праскова, като й каза да я пази грижливо за в случай, че бившият им собственик предяви към тях някакви претенции в бъдеще. После рече:
— Първата ми жена лично ще се грижи да се чувствувате добре и ще ви каже всичко, което е необходимо да знаете за живота в тази къща. Ще ви купи платове за нови рокли. За ушиването на дрехите ще са необходими десетина дни — дотогава не напускайте този двор.
Съдията каза още няколко любезни думи, след което се върна в личния си кабинет и нареди на слугите да приготвят кушетката за спане. Но мина много време, а сънят все не идваше. Измъчваха го съмнения и той тревожно се питаше дали не се е нагърбил с непосилна задача. Лин Фан беше много богат и влиятелен човек, опасен и безмилостен противник. Ди бе почувствувал в дълбочината на душата си отчуждението, промъкнало се между него и Първата му жена. А сговорният му семеен живот винаги бе представлявал тих пристан, където той, притиснат от бремето на служебните си задължения или разтревожен от някой сложен криминален случай, намираше покой.