Изтощен от тези мъчителни мисли, съдията заспа чак когато се чу клепалото на втората нощна стража.
Глава шестнадесета
ЗАМОЖЕН ТЪРГОВЕЦ ПИЕ ЧАЙ В ПРИЕМНАТА ЗАЛА;
СЪДИЯТА ДИ ИЗЛИЗА ПРЕОБЛЕЧЕН КАТО ГАДАТЕЛ
Следващите два дни не донесоха нищо ново по делото „Лян срещу Лин“. Помощниците редовно се явяваха на доклад пред съдията, но Лин Фан не предприемаше каквото и да било действие. Като че ли бе посветил цялото време на библиотеката си.
Тао Ган бе наредил на работниците, които разчистваха развалините, да оставят непокътната старата стена на втория двор. Те бяха измайсторили стъпала, по която човек лесно можеше да се изкачи върху нея, и бяха подравнили горния й край. Сега вече Тао Ган имаше удобен наблюдателен пост и седеше там на припек, разглеждаше имота на Лин Фан и се пулеше на иконома, щом оня се покажеше на двора.
Цяо Тай съобщи, че в чифлика на Лин живеят трима мъже, които се грижат за зеленчуците и работят на голямата джонка, все още закотвена на пристана. Той беше хванал в канала два хубави шарана и ги бе изпратил в кухнята на съдията.
Ма Жун бе открил доста широка мансарда над магазина за коприна срещу къщата на госпожа Лян и там се забавляваше, като даваше уроци по ръкопашен бой и борба на един обещаващ млад стражник. Той съобщи, че госпожа Лян изобщо не е излизала. Видял само веднъж старата вещица да напуска къщата, за да купи зеленчуци. Никакви съмнителни личности не били забелязани наоколо.
На третия ден военната стража на южната градска порта задържа един кантончанин, заподозрян в участие в някакъв обир, извършен в южното предградие. У него бе намерено обемисто писмо, адресирано до Ли Фан. Съдията прочете писмото внимателно, но не откри нищо подозрително. То представляваше подробен отчет, изпратен от представител на фирмата Лин в друг град, относно приключването на една търговска сделка. Ди остана удивен от огромните суми, за които ставаше въпрос в писмото. Само от. тази сделка можеха да се спечелят няколко хиляди сребърника.
Направиха копие от писмото п освободиха пратеника. Същия следобед Тао Ган докладва, че той се е явил в къщата на Лин.
На четвъртия ден вечерта Цяо Тай спипа иконома на Лян Фан на брега на канала. Изглежда, беше дошъл с плуване по течението на реката и сигурно се бе гмурнал под решетката на шлюза, без да бъде забелязан от военните постове. Цяо Тай постъпи като странствуващ разбойник. Свали в несвяст иконома и намери у него писмо, адресирано до висок сановник в столицата. В писмото се намекваше, че съдията на Пуян трябва незабавно да бъде преместен в друга околия. Беше приложена и записка, въз основа на която да бъдат изплатени петстотин златни кюлчета.
На следващата сутрин един слуга от къщата на Лин предаде на съдията писмо, в което Лин Фан съобщаваше, че икономът му е бил нападнат и ограбен от странствуващ разбойник. Съдията нареди да разлепят обява, в която се предлага награда от петдесет сребърника за оня, който даде сведения за подлото нападение. Откраднатото писмо приложи към архива си, за да го използува по-късно.
Това бяха първите добри новини, но изглеждаше, че ще бъдат и последни. Измина цяла седмица, без да се случи нищо интересно.
Хун забеляза, че съдията започва да се безпокои. Ток напълно бе изгубил обичайната си невъзмутимост и често изпадаше в раздразнително настроение. Започна да проявява необикновен интерес към военните въпроси и с часове изучаваше копията от докладите на другите съдии в провинцията. Водеше си подробни бележки за въоръжения бунт в югозападната част на провинцията, където фанатизираните привърженици на една нова религиозна секта се бяха присъединили към банда разбойници. Тъй като нямаше никаква вероятност безредиците да засегнат Пуян, Хун не можеше да си обясни защо съдията толкова се интересува от тези неща.
Ди стигна дотам, че завърза приятелство с коменданта на военния гарнизон в града, който беше доста невзрачен човек, ако не се смятаха военните му способности. Съдията водеше с него дълги разговори за разпределението на военните сили в провинцията. Но не удостояваше Хун с никакви обяснения. Инспекторът се чувствуваше обиден, че Ди не му се доверява, а освен това страдаше, защото усещаше, че работите в семейството на съдията не вървят добре. Понякога Ди прекарваше нощта в покоят на Втората или Третата си жена, но в повечето случаи нощуваше на кушетката в личния си кабинет. Един-два пъти направи сутрешни посещения в четвъртия двор, за да изпие чаша чай с Праскова и Син нефрит. След кратък разговор с тях се връщаше в трибунала.