Две седмици след посещението на съдията у Лин Фан икономът на последния се яви в трибунала с визитната картичка на господаря си и запита дали Лин Фан може да посети съдията следобед. Хун му отвърна, че съдията ще се почувствува много поласкан.
Лин Фан пристигна в покрит паланкин. Ди го посрещна най-сърдечно. Настани го край себе си в голямата приемна зала на трибунала и настоятелно го покани да се угости с плодове и сладкиши.
Докато Лин Фан изричаше обичайните любезности с монотонния си глас, неподвижното му лице остана непроницаемо както винаги. После той попита дали не е открита нишка, която да ги доведе до разбойника, нападнал слугата му.
— Икономът ми — продължи Лин Фан — отиваше до чифлика да предаде едно съобщение. Излязъл от града през северната порта и докато вървял край брега на реката оттатък шлюза, оня главорез го свалил в несвяст, обрал го и го хвърлил във водата. За щастие моят човек успял да доплува до брега, иначе щял да се удави!
— Ах, този мошеник! — възкликна гневно съдията. — Първо напада човека, а после се опитва и да го удави! Ще увелича наградата на сто сребърника!
Лин Фан благодари на съдията с важен вид. Като го гледаше с неподвижните си очи, той попита:
— Дали Ваше Превъзходителство вече е намерил време да разгледа моя случай?
Съдията мрачно поклати глава и отговори:
— Старши писарят работи върху документите всеки ден. Някои неща обаче трябва да се уточнят с госпожа Лян, а както сам знаете, нейният разсъдък се прояснява напълно само от време на време. Но аз вярвам, че скоро всичко ще бъде наред. Вниманието ми непрестанно е насочено към този въпрос.
Лин Фан се поклони дълбоко.
— Тези две неща — продължи той — са просто дреболии. Не бих си позволил да отнемам от ценното ви време, ако не се бях оказал изправен пред едно затруднение, за преодоляването на което може да ми помогне само Ваше Превъзходителство.
— Не се стеснявайте да говорите откровено — каза съдията — и считайте, че съм изцяло на вашите услуги.
Лин Фан се усмихна с мрачната си усмивка. Поглади брадичката си и каза:
— Ваше Превъзходителство е в постоянна връзка с най-високопоставените сановници в страната и естествено е напълно запознат с вътрешните и външните работи на империята. Сигурно никога не сте се замисляли колко неосведомени по тези въпроси сме ние, търговците. А понякога известни сведения биха ни спестили хиляди сребърници. Наскоро чух от представителя си в град Кантон, че една конкурентна фирма си е осигурила услугите на висш чиновник, който е благоволил да действува като техен почетен съветник. Струва ми се, че моята малка фирма трябва да последва този пример. За беда такъв беден търговец като вашия покорен слуга няма никакви връзки сред висшите сановници. Затова бих останал крайно задължен, ако Ваше Превъзходителство ме удостои с честта да ми подскаже някое име.
Съдията се поклони и каза сериозно:
— Чувствувам се безкрайно поласкан, че се интересувате от скромното ми мнение, и в същото време много съжалявам, защото съм само един незначителен съдия на малка околия и не мога да се сетя за нито един приятел или познат с достатъчен опит и познания, за да действува като почетен съветник на такава голяма фирма като търговската къща Лин.
Лин Фан отпи от чая си.
— Разбрах, че конкурентът ми предлага десет процента от дохода си на този почетен съветник — каза той спокойно — като малък знак на благодарност за отделеното внимание. Този процент, разбира се, не е кой знае какво за един висш чиновник, но все пак аз го изчислявам на пет хиляди сребърника месечно, които биха помогнали за поддържането на домакинството.
Съдията поглади брадата си и отбеляза:
— Надявам се, ще разберете колко дълбоко съжалявам, че не мога да ви помогна по този въпрос. Ако не ви ценях толкова високо, бих могъл, разбира се, да ви представя на някого от колегите си. Но по мое мнение и най-добрият от тях не е достатъчно добър за фирмата Лик. Лин Фан се надигна.
(img:Image30.gif)
СЪДИЯТА ДИ РАЗГОВАРЯ С ЛИН ФАН НА ЧАША ЧАЙ
— Надявам се, че Ваше Превъзходителство ще ме извини, задето подех този разговор така направо. Искам само още веднъж да подчертая, че сумата, която споменах напосоки, е само грубо изчислена. Тя би могла да се окаже и двойно по-голяма. Е, може би, ако отново помислите, някое име ще хрумне на Ваше Превъзходителство,
Съдията също се изправи и каза:
— Безкрайно съжалявам, но в ограничения кръг на приятелите си никога не бих могъл да намеря човек с необходимата вещина.