Лин Фан направи още един дълбок поклон и си тръгна. Съдията лично го съпроводи до паланкина му.
Хун забеляза, че след това посещение настроението на съдията се подобри. Ди разказа на инспектора разговора си с Лин Фан и отбеляза:
— Този плъх е в капана и започва да гризе примамката!
Но на следващия ден съдията отново изпадна в мрачно настроение. Даже и ентусиазираните разкази на Тао Ган за това, как е дразнел иконома на Лин Фан, не предизвикаха усмивка на устните му.
Мина още една седмица.
Един ден, след обедното заседание на трибунала, съдията седеше сам в личния си кабинет и с безразличие преглеждаше някакви служебни книжа. Вън в коридора се чу шум от приглушени гласове. Там бяха застанали двама служители и разговаряха. Изведнъж съдията долови думата „бунт“. Скочи от стола си и на пръсти се приближи до прозореца. Чу как единият каза:
— …така че няма опасност бунтът да се разрасне. Но съвсем наскоро чух, че губернаторът на нашата провинция иска като предпазна мярка да събере значителни военни сили близо до Цинхуа, за да успокои населението.
Съдията внимателно долепи ухото си до хартията на прозореца и чу другият да отговаря:
— Това обяснява всичко! Моят приятел, дребен началник във войската, ми каза, че гарнизоните на всички околии в тази област са получили спешни заповеди да заминат за Цинхуа тази вечер. Е, ако това е вярно, пътят им ще мине през този трибунал и…
Съдията не слуша повече. Той бързо отключи желязната каса, в която пазеше поверителните документи, извади голям вързоп и някои книжа.
Когато в кабинета влезе Хун, той бе удивен от промяната, настъпила с господаря му. Безразличието на съдията бе изчезнало безследно и той каза с решителност в гласа:
— Инспекторе, налага се да напусна веднага трибунала, за да направя едно особено важно тайно разследване. Слушай внимателно нарежданията ми! Няма да имам време да ги повтарям и да ти давам обяснения. Ще изпълняваш заповедите ми буква по буква. Утре ще разбереш защо е било необходимо всичко това.
Съдията подаде на Хун четири плика.
— Ето ти четири от визитните ми картички, адресирани до четирима знатни граждани на Пуян — всички с несъмнени достойнства и високо ценени от местното население. Избрах ги след дълго обмисляне, като взех предвид също и разположението на къщите им. Те са: Бао, генерал на Лявото крило, в оставка; Ван, бивш съдия на Провинциалния съд; Лин, водач на гилдията на златарите, и Уън, водач на гилдията на дърводелците. Тази вечер ще ги посетиш от мое име. Кажи им, че утре сутринта, един час преди разсъмване, ще имам нужда от тях като свидетели по едно особено важно дело. Не трябва да споменават за това пред никого. Да бъдат готови в дворовете пред къщите си с паланкини и подходящи свити. После тайно ще извикаш Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган от постовете им. Остави на тяхно място стражници. Кажи на помощниците ми да бъдат в главния двор на трибунала утре сутринта, два часа преди изгрев слънце. Ма Жун и Цяо Тай да бъдат на коне в пълно бойно снаряжение, с мечове и лъкове. Вие четиримата тихо ще вдигнете всички служители на трибунала, включително чиновниците, стражниците и бързоходците. Служебният ми паланкин да бъде готов в главния двор. Служителите да заемат определените им места около него. Стражниците да носят боздуганите, веригите ц бичовете. Всичко това да стане кол м. то е възможно по-тихо. Фенери да не се палят. Ти ще се погрижиш съдийската ми мантия и шапката да бъдат поставени в паланкина. Пазачите на затвора ще охраняват трибунала… Сега трябва да тръгвам. Ще се видим утре сутринта, два часа преди зазоряване.
Преди Хун да успее да каже дума, съдията взе вързопа и напусна кабинета. Той забърза към резиденцията си и отиде право в четвъртия двор. Там завари Праскова и Син нефрит да бродират. Ди поговори оживено с тях около половин час. После разгъна вързопа, който между другото съдържаше един комплект облекло, каквото носят гадателите, заедно с високата черна шапка и обява, на която с големи букви бе написано:
МАЙСТОР ПЪН, ИЗВЕСТЕН В ЦЯЛАТА ИМПЕРИЯ, ПРЕДСКАЗВА ТОЧНО БЪДЕЩЕТО ВЪЗ ОСНОВА НА ТАЙНОТО ПРЕДАНИЕ НА ЖЪЛТИЯ ИМПЕРАТОР
Праскова и Син нефрит помогнаха и а съдията да се преоблече.
След като постави в ръкава си навитата обява, съдията изгледа внимателно момичетата и каза бавно на Праскова!
— Доверявам се напълно на тебе и сестра ти!
Двете момичета се поклониха дълбоко.
Съдията излезе през малката задна врата. Нарочно бе избрал четвъртия двор за настаняването на момичетата, защото, освен че беше малко настрани от останалите постройки, там имаше задна врата, която водеше в градината зад трибунала и през която той можеше да напусне резиденцията незабелязано.