— Накарайте ги да коленичат в редици по шестима, с лице към терасата!
Когато заповедта беше изпълнена, съдията каза:
— Нека всички, които дойдоха заедно с нас, се подредят равномерно от трите страни на двора!
После повика Тао Ган и му нареди да покаже пътя към закътаната градина. А на момичето с наметка на монахиня, което чакаше пред главната зала, каза:
— Син нефрит, ти ще ни покажеш павилиона на Праскова!
Тао Гян отвори вратата към градината и те тръгнаха по извитата пътека. На примигващата светлина на фенерите, носени от Тао Ган и момичето, изящната градина изглеждаше като картина от райски сън.
Син нефрит се спря пред малък павилион, разположен в средата на бамбукова горичка. Съдията покани свидетелите да се приближат и им показа неразчупения печат върху заключената врата. После даде знак на Син нефрит, тя разчупи печата и отключи вратата с ключа си. Съдията почука и извика:
— Тук съм аз, съдията! — И отстъпи назад. Червената лакирана врата се разтвори и на пея се появи Праскова, облечена в тънка копринена нощния, със свещник в ръка. Като видя групата начело с генерала и съдията Ван, тя бързо се обърна и се загърна с качулатия си плащ. После всички влязоха в малкия павилион и разгледаха великолепната рисунка на богинята, закачена на стената, широкото ложе с покривки от брокат и останалото разкошно обзавеждане на стаята.
Съдията се поклони почтително на Праскова и останалите последваха примера му, без да се замислят. Вимпелите на генералския шлем се залюляха във въздуха.
Съдията каза:
— Сега ни покажи тайния вход!
Праскова отиде до вратата и завъртя едно от многото медни копчета, които покриваха лакираната й повърхност. Една тясна дъска в средата на вратата се отмести и се отвори. Тао Ган се плесна с ръце по челото:
— Представете си, дори и аз бях изигран с тази хитрост! — възкликна той, все още невярващ на очите си. — Търсих навсякъде освен на най-очевидното място!
Съдията се обърна към Праскова и я запита:
— Заети ли са всичките останали пет павилиона? Момичето кимна с глава и съдията продължи:
— Моля, идете със Син нефрит до помещенията за гости в първия двор и кажете на съпрузите да дойдат, да отключат вратите на павилионите и да доведат тук жените си. После съпрузите да отидат в главния двор сами, искам да присъствуват на предварителното следствие на това дело.
Праскова и Син нефрит напуснаха павилиона. Съдията огледа внимателно стаята. Посочи към една малка масичка край леглото и каза на четиримата свидетели:
— Господа, искам да насоча вниманието ви към тази малка кутийка от слонова кост с червило за устни, която виждате на масичката. Моля, запомнете положението й. Сега генералът ще запечата кутийката. Когато му дойде времето, тя ще бъде показана като веществено доказателство.
Докато чакаха връщането на Праскова, Тао Ган разгледа тайната дъска във вратата. Той установи, че тя може да се отмества безшумно от двете страни чрез завъртване на едно от медните копчета, украсяващи вратата.
(img:Image31.gif)
ВИСОКОПОСТАВЕНИ ЛИЧНОСТИ ПОСЕЩАВАТ ПАВИЛИОН В ХРАМА НА ВСЕОБЯТНОТО МИЛОСЪРДИЕ
Праскова се върна и съобщи, че жените от петте павилиона са отведени в първия двор, а съпрузите им чакат пред главната зала.
Съдията заведе придружаващите го последователно до всеки павилион и на всяка врата Тао Ган без затруднение откри тайна подвижна дъска. Ди се обърна към свидетелите:
— Господа — каза той спокойно, — искам да помоля за съгласието ви да представим невярно един факт с оглед на деликатността на положението. Предлагам на следствието да заявим, че сме установили, че на вратите на два от павилионите, които няма да посочим точно, не е имало подвижни дъски. Съгласни ли сте, господа?
— Съображението е съвсем основателно — забеляза бившият съдия Ван. — То показва колко сте загрижен за доброто име на хората. Аз съм съгласен при условие, че истинските факти бъдат записани в отделно приложение за поверително разглеждане от съдебните власти.
След като всички одобриха това предложение, Ди каза:
— Господа, нека преминем на терасата пред главната зала. Там ще открия предварителното следствие на това дело.
Когато застанаха на терасата, вече се зазоряваше и първите червеникави лъчи осветяваха бръснатите глави на шестдесетте монаси, коленичили долу на двора. Съдията заповяда на началника на стражниците да донесе от трапезарията на храма една голяма маса п столове. Когато временният съд бе уреден, Ма Жун довлече игумена пред масата.
Щом разтрепераният от студения утринен въздух игумен видя съдията, кой изсъска към него: