— И така, казах на Праскова, ако й се яви истински светец, да се простре на пода и смирено да разкрие пялата истина, като заяви, че аз, съдията, нося цялата отговорност за това, че тя се намира там под лъжлив предлог. Ако обаче в стаята й влезе простосмъртен, тя трябваше да се опита с цената на всичко да разбере как е влязъл той и да постъпи според създалите се обстоятелства. За всеки случай й дадох малка кутия с червило за устни, за да бележи главата на мъжа, който би се опитал да я прегърне. В края на четвъртата нощна стража Син нефрит трябваше тайно да се измъкне от спалнята за гости и да почука два пъти на вратата на павилиона, в който е Праскова. Четири почуквания в отговор биха означавали, че подозренията ми са се оказали напразни, а три — че наистина се върши престъпление. Останалото ви е известно.
Ма Жун и Тао Ган въодушевено запляскаха с ръце, но Хун изглеждаше загрижен. След известно колебание той каза:
— Оня ден, когато Ваша Милост изказа становище, което тогава сметнах за окончателно във връзка със загадката около Храма на всеобятното милосърдие, вие направихте една забележка, която продължава да ме тревожи — а именно, че дори и да се намерят убедителни улики срещу монасите и те да направят необходимите признания, будистката църква ще се намеси, ще ги защити и ще ги освободи много преди делото да бъде приключено. Как може да се излезе от това затруднение?
Съдията сбърчи гъстите си вежди и замислено поглади брадата си. Точно в този момент откъм двора се дочу тропот на копита. Цяо Тай се втурна в трапезарията. Той бързо се огледа и като забеляза групата, дотича до масата. От челото му се стичаше пот.
— Ваша Милост — каза той възбудено, — намерих само четирима войници в щаба на гарнизона! Останалите са тръгнали вчера за Цинхуа по спешна заповед на негово превъзходителство губернатора. Когато на връщане минавах край ограденото място, видях разярена тълпа от неколкостотин души, която се мъчеше да събори оградата. Стражниците се бяха укрили в трибунала!
— Това е едно злощастно съвпадение! — възкликна съдията Ди. — Хайде бързо да се връщаме в града!
Той набързо обясни положението на генерала и му възложи да довърши разследването в храма, подпомогнат от водача на гилдията на златарите. А бившия сьдия Ван и водача на гилдията на дърводелците помоли да го придружат.
Съдията се качи във военния паланкин на генерала с Хун. Бившият съдия и водачът на гилдията на дърводелците се настаниха в собствените си паланкини, а Ма Жун и Цяо Тай се метнаха на конете си. Носачите понесоха паланкините обратно към града с всичката скорост, на която бяха способни.
Главната улица беше задръстена от възбудена тълпа, над която се понесоха буйни одобрителни възгласи, когато съдията Ди отвори вратичката на паланкина си. Хората викаха от всички страни: „Да живее нашият съдия! Хиляди години живот на негово превъзходителство съдията Ди!“
Когато наближиха трибунала обаче, хора наоколо се срещаха рядко, а след като завиха край североизточния ъгъл на двора, над пустата улица увисна злокобна тишина.
Оградата беше съборена на няколко места. Зад нея намериха обезобразените останки на двадесетте престъпници, жестоко отъпкани и пребити до смърт с камъни от побеснялата тълпа.
Глава деветнадесета
СЪДИЯТА ДИ ОТПРАВЯ СТРОГО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ;
ТОЙ РЕШАВА ДА ПОСЕТИ ХРАМА НА ОТВЪДНОТО ПРОНИКНОВЕНИЕ
Съдията не слезе от паланкина си. Един поглед му беше достатъчен, за да разбере, че вече нищо не може да се поправи. В масата смазани тела и разкъсани крайници, покрити с кръв и кал, нямаше смисъл да се търси какъвто и да е признак на живот. Съдията нареди на носачите да откарат паланкина пред главната порта на трибунала. Пазачите отвориха двойната врата и паланкините на съдията и придружителите му потънаха в мрака на главния двор. Осем изплашени стражници изплуваха из тъмнината, паднаха на колене край паланкина на съдията и заудряха главите си в плочника. Един от тях започна извинение, което очевидно дълго бе упражнявал, но съдията го пресече:
— Няма нужда да се извиняваш — каза той, — вие осмината не бихте могли да удържите тълпата. Това трябваше да сторят конниците, които бях повикал, но не са успели да дойдат.
Ди и двамата му помощници — бившият съдия Ван и водачът на гилдията на дърводелците Лин — слязоха от паланкините си и се отправиха към личния му кабинет. На писалището лежеше папка с документи, пристигнали по време на отсъствието на съдията.