Глава двадесет и първа
СЪДИЯТА И ПОМОЩНИЦИТЕ МУ ПОПАДАТ В ГИБЕЛЕН КАПАН;
ОПАСЕН ПРЕСТЪПНИК Е ЗАДЪРЖАН В СОБСТВЕНАТА МУ КЪЩА
Всички нададоха гневни възклицания. Ма Жун и Цяо Тай ругаеха свирепо и трескаво опипваха гладката вътрешна повърхност на бронзовия купол. Тао Ган започна да се вайка на висок глас, проклинайки глупавата сн грешка.
— Тишина! — извика съдията. — Имаме малко време, слушайте внимателно! Никога няма да успеем да повдигнем тази проклета камбана отвътре. Има само една възможност да се измъкнем оттук. Трябва да се опитаме да отместим камбаната на няколко стъпки с бутане. Когато част от нея излезе извън ръба на площадката, ще се открие отвор, през който ще можем да се смъкнем долу.
— Няма ли да ни попречат ъгловите греди? — попита дрезгаво Ма Жун— — Не зная — отвърна късо съдията. — Но един макар и съвсем малък отвор би ни спасил от задушаване. Угасете светлините, пушекът разваля малкото въздух, с който разполагаме. Не говорете, съблечете се и се хващайте за работа.
Съдията хвърли шапката си на пода и се съблече гол. Прекара десния си крак по плочите, докато намери добра опора в една хлътнатина между тях, преви гръб и започна да бута камбаната.
Останалите последваха примера му.
Скоро въздухът стана тежък, а дишането — все по-трудно. Все пак камбаната помръдна — само на част от инча, но това им показа, че задачата им не е непосилна, и те удвоиха усилията си.
Никой от петимата нямаше представа колко време са се трудили до изнемога в бронзовия си затвор. Потта се стичаше по голите им тела. Задушаваха се, спареният въздух изгаряше дробовете им.
Силите напуснаха най-напред Хун. Той припадна на пода, точно когато с едно отчаяно усилие успяха да изтласкат камбаната на няколко инча извън ръба на площадката. В краката им се появи малък отвор с форма на полумесец и под купола нахлу струя свеж въздух. Съдията довлече Хун до отвора, за да му даде възможност да вдъхне от чистия въздух. После обединиха силите си за още един напън. Камбаната се отмести още малко над ръба. Сега вече отворът беше достатъчно голям, за да може през него да се провре дете. Четиримата мъже бутаха с всичките сили, които им бяха останали, но напразно. Явно бе, че камбаната се е опряла в някоя от гредите.
Без да губи време, Тао Ган клекна и спусна краката си през отвора. Направи отчаяно усилие да се провре. Грапавият каменен ръб на площадката се врязваше дълбоко в мускулите на гърба му, но той не се предаваше. Най-сетне успя да провре п раменете си и падна долу в храстите.
След малко през отвора се подаде краят на едно от железните копия. Сега вече Ма жун и Цяо Тай успяха да помръднат камбаната още малко и скоро отворът стана достатъчно голям, за да може през него да излезе и Хун. След него се измъкнаха съдията и останалите двама.
Всички налягаха между храстите, напълно изтощени. Но скоро съдията се надигна и отиде до мястото, където лежеше Хун. Опипа ударите на сърцето му и каза на Ма Жун и Цяо Тай:
— Отнесете инспектора до езерцето с лотосите и намокрете лицето и гърдите му. Не му позволявайте да става, преди да се е поправил напълно.
Като се обърна, съдията видя Тао Ган, който бе застанал на колене зад него и удряше челото си в земята.
— Стани, приятелю! — каза му съдията. — Нека това ти бъде за урок. Сега сам се увери какво става, когато не изпълняваш заповедите ми, които по правило не издавам, без да имам основателни причини. Хайде, ела и ми помогни да разбера как нашият хитър убиец е успял да измъкне каменното буренце изпод ръба на камбаната.
Само с парче плат, увито около бедрата, съдията се покатери на площадката, последван от вече много послушния Тао Ган. Скоро разбраха как е станало всичко. Нападателят им бе взел едно от копията, с които бяха повдигнали камбаната, и го бе мушнал зад каменното блокче. След това го бе плъзнал по-нататък, докато върхът му е опрял в най-близката греда. Използувайки копието като лост, той бе успял да отмести камъка.
Като установиха това, съдията и Тао Ган взеха фенерите си и отидоха в третия вътрешен двор. Провериха задната желязна врата и видяха, че хартиените ленти, залепени от Тао Ган, бяха скъсани.
— Това — каза съдията — доказва ясно, че престъпникът е Лин фан. Той е отворил тази врата отвътре и тайно ни е проследил до първия двор. Шпионирал ни е, докато сме повдигали камбаната, и като е видял, че всички сме се вмъкнали под нея, е решил, че това е удобният случай да се отърве от нас завинаги. — Съдията се огледа наоколо. — Хайде сега да се върнем — рече той — и да видим как се чувствува Хун.