Видяха, че Хун е дошъл в съзнание. Щом съзря съдията, той поиска да се надигне, но Ди твърдо му нареди да остане неподвижен. Опипа пулса му и каза меко:
— В момента няма работа за тебе, инспекторе. Стой тук и си почивай, докато дойдат стражниците!
После се обърна към Тао Ган:
— Изтичай при пазача на квартала и му нареди да дойде тук с хората си. Да изпрати един конник до трибунала, който да предаде, че двадесет от стражниците трябва да дойдат тук незабавно, като донесат два стола-носилки. Щом предадеш тези заповеди, бягай възможно най-бързо в най-близката аптека — целият си в кръв!
Тао Ган се втурна да изпълни заповедите. Междувременно Ма Жун бе донесъл дрехите и шапката на съдията, останали под камбаната. Бе ги почистил от прахта и мръсотията и сега ги държеше, очаквайки съдията да ги облече. Но Ди поклати глава. За голямо удивление на Ма Жун той облече само долната си дреха и нави ръкавите й, като откри мускулестите си предмишници. Вдигна полите на дрехата и ги пристегна под пояса. Раздели дългата си брада на два кичура, прехвърли ги през раменете и завърза краищата им зад врата си,
Ма Жун наблюдаваше внимателно и прецени, че макар и да имаше малко излишна тлъстина, съдията би бил неприятен съперник в един ръкопашен бой.
Докато привършваше своите приготовления, връзвайки косата си с носна кърпа, съдията каза на Ма Жун:
— Аз не съм отмъстителен човек. Но този Лин Фан се опита да убие всички ни по най-жесток начин. Ако не бяхме успели да изтласкаме камбаната извън ръба на площадката, към историята на Пуян щеше да се прибави още едно сензационно изчезване. Няма да се откажа от удоволствието да арестувам Лин Фан със собствените си ръце. Надявам се, че ще се съпротивлява!
Съдията се обърна към Цяо Тай и добави:
— Ти ще останеш тук с инспектора. Като пристигнат стражниците, нека поставят бронзовата камбана да виси както преди. Да съберат костите и да ги положат в ковчег. Ти претърси внимателно мръсотията под камбаната и се постарай да намериш други улики.
После заедно с Ма Жун съдията напусна храма през страничната врата. След като минаха по безброй тесни улички, Ма жун намери предната порта на къщата на Лин Фан. Четирима сънливи стражници стояха на пост край нея. Съдията остана назад, а Ма Жун мина напред и шепнешком предаде заповедите му в ухото на най-възрастния стражник. Той кимна и почука на портата. Когато шпионката се отвори, стражникът рече на пазача грубо:
— Отвори портата и не се бави! В двора ви е влязъл крадец. Какво щеше да стане с този дом, мързеливо куче, ако ние, стражниците, не бяхме винаги така бдителни?! Отваряй, преди крадецът да е офейкал със спестяванията ви!
Веднага щом пазачът отвори двойната порта, Ма Жун скочи напред и го сграбчи за гърлото. Сложи ръка на устата му, а в това време стражниците го вързаха здраво и затъкнаха устата му с парцал. След това съдията и Ма Жун влязоха през портата.
Дворовете изглеждаха пусти, Никой не се изпречи на пътя им. В третия двор от сенките изведнъж изникна икономът на Лин Фан. Съдията му кресна:
— По заповед на трибунала ти си арестуван! Ръката ма иконома се плъзна към пояса му.и внезапно на лунната светлина блесна дълъг нож. Ма Жун се приготви да скочи върху иконома, но не беше достатъчно бърз. Съдията вече бе. стоварил съкрушителен удар в сърцето му и мъжът падна назад със стон. Ди отправи добре прицелен ритник под брадата му. Главата на иконома отскочи назад и се удари в плочника. Той не мръдна повече.
— Майсторска работа! — прошепна Ма Жун.
Докато той прибираше ножа на иконома, съдията се втурна към задния двор. Само от един хартиен прозорец се прецеждаше жълта светлина. Ма Жун догони съдията точно в момента, когато той отвори вратата с ритник.
Видяха малка, но изискано подредена спалня, осветена от копринен фенер на поставка от абаносово дърво. Отдясно имаше легло от същия материал, а отляво — изкусно гравирана тоалетна масичка с две запалени свещи.
Лин Фан, облечен в тънката си нощна роба от бяла коприна, седеше срещу масичката с гръб към вратата. Съдията го сграбчи грубо и го обърна. Лин Фан го погледна с безмълвен ужас. Той не направи опит да се съпротивлява. Лицето му беше бледо и изопнато, челото му бе прорязано от дълбока рана. В момента, в който съдията го изненада, той бе зает да маже раната си с лечебен мехлем. Лявото му рамо бе оголено и по него се виждаха няколко грозни натъртвания.
Доста разочарован от безпомощния вид на противника си, съдията каза грубо:
— Лин Фан, ти си задържан! Стани! Ще те отведем веднага в съда!