Скоро след това от Храма на всеобятното милосърдие се завърна генералът, а с него и всички служители на трибунала. Генералът връчи на съдията опис на вещите, намерени в храма. Той докладва, че всички средства и ценности, включително златните съдове за жертвоприношения, са заключени в съкровищницата на храма и вратите са запечатани. Бе въоръжил с копия и мечове от собствената си оръжейница стражниците и слугите си. Оставил беше двадесет от своите хора и десет стражници да охраняват храма. Старият генерал беше въодушевен и изглеждаше доволен, че скучното му ежедневие бе нарушено.
Бившият съдия Ван и водачът на гилдията на дърводелците Лин се явиха да докладват, че са установили, че наистина е било невъзможно съдията Ди да научи за нареждането гарнизонът да бъде преместен.
После всички се отправиха към голямата приемна зала, за да се подкрепят.
След като стражниците внесоха допълнителни маси и столове, всички започнаха работа. Под ръководството на съдията Ди бе изготвен подробен доклад за събитията от изтеклия ден.
Когато беше необходимо, писарите отбелязваха допълнителните показания на свидетелите. Наложи се Праскова и Син нефрит да бъдат повикани от резиденцията на съдията, за да дадат пълни показания и да поставят под тях отпечатъците от палците си. Съдията добави изрично, че е било невъзможно да се открият истинските виновници за убийството на монасите в тълпата от неколкостотин души. Като се позоваваше на обстоятелството, че предизвикателството е било много голямо и не са настъпили допълнителни безредици, той молеше почтително да не се предприемат наказателни мерки срещу гражданите на Пуян.
Навън беше вече тъмно, когато най-после черновата на доклада и различните приложения към него бяха завършени. Ди покани стария генерал, бившия съдия и двамата водачи на гилдии да вечерят заедно с него. Неуморимият генерал беше склонен да приеме поканата, но съдията Ван и другите двама помолиха да бъдат извинени, тъй като се чувствуваха твърде уморени след напрегнатия ден. Така че генералът също трябваше да отклони поканата и да си отиде заедно с тях. Съдията ги изпроводи лично до паланкините им и отново изрази благодарността си за ценната помощ, която му бяха оказали. След това Ди облече всекидневния си халат и се оттегли в собствените си покои.
В главната зала на резиденцията той завари Първата си жена да оглавява празнично подредената трапеза, а Втората и Третата му жена заедно с Праскова и Син нефрит бяха насядали около нея. Всички те станаха, за да го поздравят с добре дошъл. Той седна на почетното място и докато опитваше димящите блюда, се наслаждаваше на уютната обстановка на дома си, която така много му бе липсвала през последните седмици.
Когато масата бе разчистена и слугата донесе чая, съдията каза на Праскова и Син нефрит:
— Днес следобед, докато пишех доклада си до по-висшите власти, предложих на всяка от вас да бъдат подарени по четири златни кюлчета, заделени от конфискуваното имущество на Храма на всеобятното милосърдие, като малка награда за помощта ви при разрешаването на случая. Докато чакам одобрението на това предложение, ще изпратя официално писмо до съдията на родното ви място с молба да направи проучване за вашето семейство. Може би великото Небе се е погрижило родителите ви да са още живи. Д ако са се преселили в отвъдния свят, сигурно ще бъдат намерени други роднини, готови да ви приемат. Ще ви изпратя за там с първата военна колона, която тръгне за провинцията Хунан.
Съдията се усмихна мило на двете момичета и продължи:
— Ще ви се даде- препоръчително писмо до тамошните власти, които ще се погрижат за вас. С наградата, получена от правителството, ще можете да си купите земя или да отворите магазин. Без съмнение роднините ще ви помогнат да се омъжите добре.
Праскова и Син нефрит паднаха на колене и няколко пъти допряха челата си до земята в знак на благодарност.
Съдията стана и остави дамите сами.
По обратния път към трибунала тон мина по открития коридор, който водеше през градината към предната порта на резиденцията му. Изведнъж чу тихи стъпки зад себе си. Обърна се и видя, че зад него стоеше Праскова, сама, със сведен поглед. Тя се поклони дълбоко, но не заговори.
— Е, Праскова — каза любезно съдията, — ако има още нещо, което мога да направя, моля те, не се колебай да го кажеш.
— Господарю мой — каза меко Праскова, — вярно е, че сърцето на човека винаги го тегли към родното му място. И все пак, тъй като благосклонната съдба вече е поставила сестра ми и мене под закрилата на Ваша Милост, на нас двете никак не ни се иска да напуснем тази къща, която ни стана скъпа. И тъй като Първата жена на Ваша Милост любезно ни увери, че ще бъде доволна, ако…