Хоенег не отвърна нищо, а тръгна замислено напред-назад. След известно време спря пред рентиера.
— И кога, мислите, ще сте напреднал дотолкова с нещата, че ударът да може да бъде нанесен?
Запитаният хвърли на стоящия пред него един остър, изучаващ поглед.
— Защо ми отправяте този въпрос, хер графе?
Хоенег се поколеба малко. После отговори:
— Защото се случиха неща, които изискват бързо развитие и осъществяване на нашия план. Касае се за лудницата.
Веждите на Дарителя на светлина се извиха очаквателно.
— Да не би да има някой нов претендент, който толкова е отслабнал душевно, че се осмелява да предизвика недоволството ви?
— Това не! По скоро обратното: душевно обърканите имат намерение да строшат веригите си, за да оковат нас с тях.
— Я гледай!
— По лично разпореждане на херцога срещу директора и главния лекар на психиатрията ще бъде възбудено следствие, понеже…
— Вие трябва непременно да го предвардите! Това би изнесло на показ факти, които ще разбулят нашите тайни намерения.
— За съжаление нямам властта да върна хода на нещата. Директорът е вече арестуван заедно с главния лекар.
Амброзиус Натер подскочи като изхвърлен от пружина.
— Проклятие! Този неприятен инцидент може да погуби всичко. Двамата ще изпеят при запита и майчиното си мляко и…
— Не точно от това се страхувам сега — пресече го графът на думата. — Аферата, заради която са арестувани, няма никакво отношение към нашите планове, а засяга лично мен. Единственият, който беше опасен за нас и можеше да ни предаде, хауптман фон Валрот, е мъртъв. Двамата съзнават, че тяхната собствена изгода изисква да си траят за тайните нишки, свързващи ги с нашите планове.
Дребният чернодрешко отдъхна облекчено и се настани отново на мястото си.
— Е, щом е такава работата, не виждам причина за особено безпокойство.
— Вие не разбирате, мосю Мерикур. Персоната, чието освобождение от лудницата беше постигнато насилствено, е в притежание на тайни, чрез които ме държи в ръцете си, И аз нямам причини да приема, че тя от чувство за такт няма да ги вкара в употреба.
В изненадата си Макс едва не се издаде с едно непредпазливо движение. Значи тоя кльощав, облечен в черно, гъвкав мъж беше Мерикур, прословутият емисар на Дарителите на светлина. Знаейки сега това, той нито за миг вече нямаше съмнение, че наближават много важни събития. Изненада го също и забележката, че циганката Лилга упражнява голяма власт над този могъщ, влиятелен граф. Той на драго сърце би узнал какво точно, ала макар да стоеше на интимна нога с Дарителя на светлина, Хоенег, изглежда, все пак се пазеше, както показа по-нататъшният ход на разговора, да му позволи поглед в мистериозната работа.
— Бива ли човек да знае коя е персоната, създаваща ви толкова грижи, хер графе? — попита Натер-Мерикур.
— Тя е… тя е, наистина, само една циганка, но…
— Какво? Циганка? И вие се боите от едно такова същество, вие, аристократът граф Хоенег?
— Оставете ме все пак да се доизкажа! Аз исках да кажа, че това не е някоя обикновена скитница, а ваджината на своето племе.
— Ха! Какво ли означава титлата ваджина при такива хора! Сганта си остава сган! Нещо не проумявам, хер графе.
— Не се и съмнявам. Вие не знаете именно… и не е и необходимо да знаете какво ме свързва с тази персона. Но аз ви уверявам с цялата си сериозност, че ако нещата, за които тази жена е осведомена, попаднат на неподходящо място, то с моето положение, а и навярно със свободата ми, е свършено.
— Но що тогава не я очистите от пътя си! — Той направи едно красноречиво движение с ръка, от което ясно се видя какво разбира под това „очистване от пътя“.
— В случая за съжаление това не е така просто, както си мислите.
— Защо не?
— Защото подозрението тутакси ще падне върху мен, а аз точно сега имам всички основания да се държа на заден план.
— Графе, вие ме удивлявате! Кой, в трите имена на Дявола, ще има кураж да ви заподозре, ако тая персона вземе, че умре?
— „Кой“ питате? Самият херцог! Та нали по негова заповед беше освободена тази жена. Подозрението веднага ще падне върху мен, защото на него много добре му е известно, че циганката, която в никой случай не е психически разстроена, е влязла по мое разпореждане в лудницата.
Дарителят на светлина подсвирна тихо през зъби.