Междувременно Катомбо бе пристъпил до дългата лодка. При първите удари на чуковете спящите машинисти се събудиха и понечиха да напуснат мястото си.
— Останете! — заповяда им той.
Те разпознаха униформата на своя кораб и се подчиниха на заповедта.
— Умеете ли да боравите без всяка чужда помощ с машината?
— Естествено? — потвърди единият, съвсем учуден от въпроса.
— Искате ли да печелите пет пъти по-високо възнаграждение от досегашното?
— Естествено! — прозвуча за втори път, и то с по-силно натъртване отпреди.
— Е, добре, чуйте тогава какво ще ви кажа! Корабът се намира в ръцете на вашите военнопленници и цялата команда е закована долу в трюма…
— Как…
— Спокойно! Вие ще бъдете по-добре от другите и ще останете свободни. Ще обслужвате машината, докато достигнем целта си и ще получавате петкратна надница. Не се ли съгласите, вие също ще бъдете затворени. Отговаряйте бързо, защото нямам време!
Те се спогледаха смутено. Накрая един по-решителен рече, почесвайки се все пак зад ухото:
— Ама това си е направо дяволска история! Вие хем носите наша униформа, хем искате да ни придумате към метеж… хм-м, ние сме назначени към машината и ще я обслужваме, докато това се иска от нас. А сега ще е най-добре да се търкулна по ухо и хич за нищо да не ме е еня. Правете каквото си щете! Твърде тъмно е, за да се види кое как стои, аз мога да почакам до заранта.
Той се уви в завивките си и отново си легна. Останалите машинисти последваха примера му. Катомбо се отдалечи много доволен от практичния ум на тези мъже и си набави една секира. Когато после поиска да пристъпи в капитанската каюта, чу вътре да се говори. Сложи ухо на вратата и се ослуша.
— Аз трябва да изляза. Назад, иначе ще употребя сила! — заповяда мъжки глас.
— Ще останете или ще ви намушкам ей с този нож! — прозвуча сърцатият отговор на Айша.
Той влезе и застана до страната на храбрата си жена срещу граф фон Хоенег. Онзи отскочи назад, сякаш беше съзрял привидение.
— Катомбо!
— Да, драги мой! Идвам да ви помогна „да разширите практически познанията си по морско дело“. Вие ще узнаете именно как трябва да подхване човек нещата, та с една малка нилска гемия да завземе един толкова силен боен кораб като „Игъл“. Вие сте мой пленник!
Всичко това дойде така изненадващо за графа, че той не бе в състояние дума да обели. В този миг Катомбо чу стъпки зад себе си. Огледа се и разпозна трима от хората си, които идваха да получат нови заповеди.
— Изведете този мъж и го вържете!
— Мен… да вържат…? Мен, граф фон Хоенег?
Той се изпъна гордо и изгледа Катомбо с мятащи искри очи.
— Граф фон Хоенег? Ха, сега ти не си нищо повече от един жалък, мизерен по сърце и дух мерзавец, когото би трябвало да смажа, ако ръката ми не бе твърде чиста за мръсната ти кожа. Вържете го!
Хоенег беше сграбчен и повлечен навън. Напразно се извиваше под яките пестници на арабите. За по-малко от две минути лежеше неподвижен на палубата.
— Смъкнете го долу в кафеза, в който бях запрян аз, и чакайте там! Аз ще дойда по-късно.
Сега остана насаме с Айша. Тя поиска да го обсипе с милувки, ала той меко ги отби. Трябваше да се действа.
Един удар с брадвата отвори вратата, водеща към арсенала. Тук имаше в изобилие всичко, което му бе необходимо.
— Ела горе на палубата, Айша, и остани сега-засега при баща си, докато възцарят ред и спокойствие! После ще имам време да се погрижа и за теб.
Той я отведе при Саид Абдаллах. След това повика матроса и се качи с него най-напред до койката на пашата. Отвори я и влезе.
— Салам ’алейк!
— В’алейк! Кой си ти и какво трябва да означава тая гюрултия?
— Името ми е Катомбо, а гюрултията означава, че ти си свободен.
— Хамдулиллах! Кой е този, дето ми връща свободата?
— Аз!
— Ти? Аз не те познавам и никога не съм чувал името ти.
— Саид Абдаллах е бащата на моята кадъна.
— Аллах акбар! (Аллах е велик!) Значи вие сте строшили оковите си?
— Така е. Целият екипаж на „Орел“ е пленен и барабар с него намиращият се на борда граф фон Хоенег.
— Кой? Граф фон Хоенег? — възкликна ликуващо Великия везир.