— И ти заедно с мен, ти и всички вие, това е вашият късмет!
— Аха, сега се издаде. Вържете го!
Той беше разоръжен и вързан.
— Ако е арнаут или еничар, ще трябва да го признае — рече Катомбо. — Човече, чувал ли си случайно как се казва капудан-пашата на Великия султан?
— Нурван паша.
— Добре. Аз съм Нурван паша и ти нареждам да изповядаш истината!
— Ти лъжеш!
— Донесете една факта!
Донесоха.
— Можеш ли да четеш? — запита Катомбо.
— Да.
— Я гледай, един бен солиман и да чете! Ето, прочети това буюрулду!
Той измъкна един пергамент и го тикна пред очите му. Пленникът хвърли един поглед на султанския паспорт и пребледня.
— Сега вярваш ли, че съм Нурван паша?
— Да.
— Тогава коленичи пред мен, куче! Заповядвам ти да кажеш истината! Продължиш ли да лъжеш, ще бъдеш бичуван до смърт.
Пленникът се хвърли по колене.
— Питай, господарю! Твоят роб ще отговаря!
— Как е истинското ти име?
— Назифи.
— Какъв си?
— Еничар.
— Какво правиш в пустинята?
— Търся мамелюка Омар Батху.
— Ти не си сам. Кой е с теб?
— Еничарският ага със сто и двайсет мъже.
— Къде е той?
— Наблизо. До минута може вече да ви нападне.
— Ах! Угасете факлата! Вземете си оръжията, мъже! Съберете жените по средата на дуара и се дръжте тихо! Кой ти издаде оазиса?
— Агата знае, аз — не.
— Животът ти ще бъде подарен, защото ти си бил длъжен да се подчиниш и сега ми каза истината.
Той го освободи от вървите и после продължи:
— Давам ти свободата. Върви при агата и му кажи, че тук заповядва Нурван паша. Той ще се откаже от намеренията си.
С това решение Катомбо извърши, както показа развитието на събитията, грешка, която се оказа фатална за мамелюците. Той твърде много залагаше на своето положение като висш офицер на султана, твърде много разчиташе на това, че агата и хората му са редовен военен отряд и ще спазват правилата и нормите на международноправното военно поведение. Това бе една опасна заблуда, тъй като агата отдавна беше решил да третира мамелюците като безправна шайка, към чието унищожение се стремеше на всякаква цена.
Назифи хукна с цялата бързина, с която можеха да го носят краката му. За камилата си и отнетите оръжия въобще не помисли. На известно разстояние от оазиса се натъкна на промъкващите се насам еничари. Крачещият начело ага се учуди на неговата поява.
— Ти се връщаш? Защо?
— За да ти кажа, че нападението не бива да се състои.
— Защо?
— Капудан-пашата е в дуара.
— Нурван паша! Да не би Шейтанът да ти е взел разсъдъка?
— Сихди, той е. И аз не исках да го повярвам, ала той ми показа своето буюрулду.
— Кога? Сега?
— Сега. Той забелязал моето изчезване и очакваше връщането ми. Събуди всички мъже на дуара и нареди да ме вържат. Аз трябваше да призная всичко, а сега ме праща да те предупредя.
— Защо? Какво ме е дерт Нурван паша? Той е офицер на султана, а аз съм офицер на хадифа. Не съм длъжен да му се подчинявам. Хадифът ми заповяда да заловя или убия Омар Батху и аз това и ще сторя, макар че сега ще възникне люта битка, понеже те са предупредени. А ти ще си получиш утре наказанието, задето ни издаде.
— Бъди милостив, о, ага! Не можех да постъпя другояче.
— Кой е твоят господар, той или аз?
— Ти, сихди. Но вземи предвид, че ще поставиш хадифа в много затруднено положение, ако убиеш най-висшия морски офицер на султана!
— Аз няма да го убия, в случай че не ми попречи да изпълня своя дълг. Видя ли жената на мамелюка?
— Зърнах лика й, защото тя според адетите на бедуините не беше забулена.
— Наистина ли и толкова красива, както са разправяли на хадифа?
— Да, тя е прекрасна като никоя от хураите на рая.
— Тя трябва да краси харема на хадифа! Сега ти ще се върнеш при Нурван паша и ще му кажеш да ми предаде мамелюка заедно с тази жена. Тогава аз ще се оттегля, без да стъпя във ваха.
— Той няма да го стори, защото неговата жена е сестра на жената на Омар.
— Тогава ние ще нападнем и негова ще е вината, ако бъде убит и той. Върви! Може би ще ти отменя наказанието.
Подчиненият се покори. Мина известно време, преди да се върне.
— Е? — попита агата.
— Сихди, той много се разгневи и поиска да ме убие, задето съм дръзнал да му направя едно такова предложение.
— Как гласеше отговорът му?
— Ти трябвало да идеш и да си прибереш мамелюка.
— Знае ли той колцина сме?
— Не — излъга Назифи, за да не си влоши положението.
— Той може би мисли, че сме по-малобройни от неговите хора. Ще нападнем! Донесеш ли ми кратуните на четиримата врагове, които самият си пречукал, ще ти бъде простено. Напред! Ще обградим ваха и когато дам сигнала, нападаме и убиваме всеки, който се съпротивява. Всичко, що намерим, е ваша собственост.