Катомбо се отправи обратно към кервансарая и отведе Айша с детето и слугите в къщата на кадията. После тръгна сам към палата на вицекраля.
Това бе едно съвсем необичайно за неговия ранг поведение. В страните на горещия климат всеки високопоставен мъж се обгражда с многобройна прислуга, какъвто е обикновено и при нас случаят. За почти всяка отделна дейност си има съответния извършител и с цялото това множество от подчинени се парадира, особено при тръгване навън, като голям разкош. Изразът тръгване навън всъщност е неправилно характеризиране, защото никой господар няма да ти тръгне пеша по улицата, а или ще язди, или ще пътува с кола, или пък ще заповяда да го носят. Че Катомбо въпреки своя висок пост се отправи пешком към палата, си имаше своята причина както в неговите западноевропейски разбирания, така и в обстоятелството, че той тук нямаше на разположение прислуга, но това при всички случаи бе един пропуск по отношение уважението, което трябваше да докаже на вицекраля и чрез това, като потегли към него под съпровода на бляскава свита.
Хадифът току-що бе напуснал банята. Той седеше на един бял копринен диван и пушеше. Червеното му сетре искреше от брилянти. На чалмата му блестеше аграф, чиято стойност възлизаше на стотици хиляди. Грифът на едно дамско лезвие имаше за украса диамантено топче и бе инкрустиран с редки скъпоценни камъни.
Владетелят имаше лошо настроение. Пред него стоеше еничарският ага, главният шеф на вицекралската полиция, и правеше ежедневния си доклад, който явно съдържаше много неща, предизвикващи гнева на господаря.
Но ето че приближи, пълзейки, един роб.
— Какво искаш, куче? — запита го вицекралят.
— Господарю, един мъж, който се нарече Нурван паша, иска да говори с теб, Слънцето на мъдростта и Олицетворението на силата.
В лицето на вицекраля нещо потрепна. Той метна един яден поглед към агата.
— Виждаш ли, че той идва, и че пустинята не го е погълнала? Ако беше пукнал заедно с другите, нямаше да може да додява ни на мен, ни на теб.
Агата сведе поглед към земята.
— Господарю, аз не можех да знам каква ще е волята ти.
— Един слуга всякога трябва да знае волята на своя господар. Пусни го да влезе!
Катомбо пристъпи вътре.
Той поклони едва-едва глава и само сложи десница в знак на почит върху областта на сърцето.
Хадифът го посрещна с леко движение на ръката.
— Салам ’алейк! Адмиралът на султана е добре дошъл при мен. Каква работа доведе твоите нозе насам?
— Аз не идвам като пратеник на моя всемогъщ господар, а по частна работа.
Неговите очи срещнаха с мрачен поглед агата и се обърнаха после въпросително към вицекраля. Този разбра немия въпроси и отвърна:
— Този мъж е моята дясна ръка. Ти можеш да говориш пред него, както ако бях сам.
— Тогава позволи да седна!
Той прибута с крак една възглавница в близост до хадифа и се намести на нея. Вицекралят беше пропуснал да предложи на капудан-паша място за сядане и поради това бе принуден да преглътне упрека.
— Настани се и започвай! — рече със спокоен тон, ала бръчката между веждите му бе знак, че самоувереното държане на пашата го е разгневило.
— Казваш, този мъж бил дясната ти ръка — поде Катомбо. — Защо я насочи ти тая ръка срещу мен?
— Срещу теб? — попита хадифът с лицемерно удивление. — Говори по-ясно!
Катомбо повдигна феса си.
— Виж раната, която твоята дясна ръка ми нанесе!
— Ти имаш рана? Тя ти е била нанесена от моя ага?
— Така е, господарю, и ти го знаеш от дълго.
— Не го знам, но веднага ще го узная. — И той се обърна към агата: — Твоят ятаган ли нанесе тази рана?
— Не — отвърна запитаният.
Вицекралят погледна пашата с доволна физиономия.
— Ти чу, а агата никога не ми казва неистината, защото знае, че ще му сложа сетне главата пред нозете.
— Той действително не лъже и въпреки това казва неистината, защото по вина на неговата заповед бях толкова близо до смъртта.
— Разказвай! Твоето слово звучи необикновено и тайнствено, но ти ще разрешиш загадката.
— Загадката на теб вече ти е известна — отговори Катомбо невъзмутимо — и аз не бива да се осмелявам да ти отнемам ненужно скъпоценното време. Твоят ага уби мои приятели в пустинята. Кажи дали това се случи по твоя заповед!
— Как се казваха приятелите ти?