— Господарю, вярвам го.
— Какво щеше да правиш с нас?
— Щях да отведа всички ви на борда на „Селим“, а „Тигър“ да попълня временно с мои хора.
— А какво ще правиш сега?
— Каквото ми заповядаш, господарю.
— В такъв случай мога да разчитам на теб?
— На мен и моите мъже, дето стоят там.
— Как са настроени другите на борда на кораба ви?
— Точно като нас.
— Не обичате новия капудан-пеша?
— Не. Аллах не е сложил в сърцето му дара на благостта, той е жесток и ние сме на мнение, че някой ден ще умре от неестествена смърт.
— Сеща ли се капудан Масур бей още за мен?
— Сеща се и те обича както преди. „Солим“ е твое собствено дело. Ти го екипира по свое благоволение все с мъже, които ти дължат щастието си. Те скърбяха, когато получиха хабера за твоята смърт, скърцаха зъби, когато твоят приемник се отнасяше с тях като роби и гяури, а сега ще възликуват, когато чуят, че си още жив и искаш да идеш при тях на борда.
— Но капудан-паша няма да ликува. Той ми отне с шмекерия милостта на повелителя и даже докара нещата толкова далеч, че аз получих копринения шнур.
— Машаллах! Тогава постъпи с него както ти е угодно! Ние ще държим за теб.
— Защо се намира той на борда на „Селим“?
— Не зная.
— Накъде ви води плаването?
— И това не зная, защото той държи всичко в тайна.
— Ще го узнаем. Кой ще поеме командването над твоите хора от лодката?
— Ти, господарю.
— В такъв случай го оставям на теб. Да, ще ти предам и нещо повече, защото знам, че мога да ти се доверя напълно.
— В името всички небеса на Мохамед, можеш.
— Чуй тогава какво ще ти кажа. Сега ще греба сам до „Селим“. Намеря ли приятели, то добре, намеря ли обаче врагове, скачам от борда и плувам обратно към „Тигър“. Ти как ще постъпиш в последния случай?
— Оставам при теб и ставам пират.
— А знаеш ли, че при това положение ще жертваш всичко заради мен?
— Нищо няма да жертвам, защото всичко, което имам и което съм, го дължа на теб.
— Холан, разпредели тогава хората си и нареди да спуснат малката лодка.
Заповедта беше изпълнена. Разтревожената Айша не искаше да пусне съпруга си. Той си даде всички усилия да я успокои, съпроводи я до нейното помещение и слезе после в лодката, в която сам загреба към „Селим“.
Офицерите и матросите на борда му се учудиха немалко, да видят вместо очакваните пленници на борда да се качва само един-единствен мъж, мъж, на когото нито даже чертите на лицето можеха да различат, защото то бе почти изцяло забулено от капуцината.
Един боцман го отведе до високия квартердек, където капитанът стоеше до капудан-паша, приемника и врага на Катомбо.
Когато този видя закачуления да идва, рече на капитана:
— Тая работа е толкова странна, че аз самият ще водя преговорите.
Капитанът се поклони в знак на съгласие. Катомбо сега приближи и спря в горд стоеж пред пашата, като поздрави само капитана със спускане на десница. Всички офицери с изключение на дежурния по палуба пристъпиха насам.
— Саллим я келб! (Поздрави, куче!) — прогърмя пашата.
— Аз поздравих! — прозвуча гордият отговор.
— Този, но не мен и другите!
— В такъв случай поздравявам другите, но теб — не!
Капудан-паша го изгледа кажи-речи сащисан от тая нечувана дързост.
— Я го виж, защо?
— Длъжен съм да поздравя само офицерите на кораба, на който стъпвам, иначе никой друг.
— Значи не знаеш кой съм?
— Аз те познавам.
— И въпреки това ми отказваш смирението, което чакалът дължи на лъва?
— Ти не си лъв, а пъзлива хиена, която се гои само с трупове. Но сегиз-тогиз мъртвите се пробуждат, за да удушат грабителите на трупове.
— Куче, какво си позволяваш! Ти си един пират и ще умреш заедно с другите, но твоята смърт ще бъде стократна, по-бавна и по-ужасна от тяхната. Какво носиш и защо идваш сам на борда?
— Нося отмъщение и наказание, а идвам сам, защото не се боя от никого.
— Също и от мен? — попита пашата с ухилване, наподобяващо озъбването на пантера.
— От теб още по-малко отколкото от всеки друг, защото ти си един изкуфял карпуз, който хлапето джурка в ръце.
Тогава пашата изтегли сабята.
— Долу в прахта, инак в следната секунда ще ти взема главата и живота!
— За тая цел се иска някой къде-къде по-различен от теб — прозвуча презрително насреща му.
По същото време Катомбо отметна капуцината назад, така че лицето му ясно можеше да се види, и измъкна сабята си. Капудан-паша отскочи стреснато.