Графът беше смутен в мислите си от влезлия слуга.
— Милостиви господарю, капитанът на „Чайка“ моли да бъде приет.
Графът подскочи с вик на радост.
— Капитанът на „Чайка“? Не го очаквах толкова скоро. Пусни го да влезе!
Слугата се отстрани и един висок мъж, в когото от пръв поглед си личеше морякът прекрачи прага.
— Добре дошъл, капитан Хофман! — посрещна го графът. — Вече се върнахте от пътуването?
— Ай, ай, хер граф! Вчера пристанах с моята „Чайка“.
— Благополучно ли беше плаването?
— Не, Ваша светлост!
Това „не“ беше речено с такова силно натъртване, че Хоенег го погледна удивено.
— Какво искате да кажете? Да не би корабът ви да е претърпял морска авария и сега се нуждае от поправка?
— Не, „Чайка“ пристигна в добро състояние.
— Бе, ама вади си най-сетне езика, де! Какво нещастие ви сполетя?
— Товарът е изгубен.
Графът пребледня. Шокиращата новина така го удари в краката, че трябваше да седне.
— Изгубен! — прогъгна. — Аз… аз не ви разбирам. Какво… какво искате да кажете с това?
Капитанът го погледна с израз на съчувствие.
— Черният капитан реквизира вашия фрахт.
Известно време бе тихо между двамата. Графът първо трябваше вътрешно да асимилира значението на тези думи.
— Черният капитан! Все отново Черният капитан! — промълви сетне той мъчително. — Но как е възможно? Как е могъл да знае, че се намирате в моя служба?
— Тук ме питате прекалено много, хер граф! Нямам си никакво понятие. Работата все пак беше грижливо държана в тайна.
— Този мерзавец! Той значи дръзва да напада и зюдерландските кораби! Разказвайте!
— Въжето скоро ще бъде достатъчно развито. „Чайка“ беше стигнала ширината на Азорите, когато бе съобщено за един голям тримачтов, който плаваше с една направо чудовищна бързина по килватера ни. Още никога не ме е подслонявал кораб, развиващ подобна скорост. Когато наближи, можех да различа през тръбата цвета на платната. Бяха черни. Аз естествено веднага предугадих къде съм. Такъв бърз кораб с черни платна притежавал Черният капитан. Но това познание не ми отне хладнокръвието, понеже беше известно, че той напада само турски и норландски кораби. Та указах значи спокойно на кормчията да спазва досегашния курс. В противен случай щях да възбудя подозрението на капера. С напрежение наблюдавах неговото бързо приближаване. Когато бе отдалечен само на една морска миля, даде с изстрел заповед да легна в дрейф. Аз се подчиних и…
— Не бивало е да го вършите! Трябваше да направите опит да се отскубнете.
Капитанът се ухили с превъзходство.
— Да ме прощавате, хер графе, ама не ги разбирате вие тези работи. За отскубване на можеше и да се мисли. Вие именно не познавате Черния капитан.
— Но сте можел да се отбранявате.
— Наистина ли го мислите? Дори „Чайка“ да беше въоръжена с оръдия, пак нямаше да може да се мери с големия тримачтов. Не, Ваша светлост, моят начин на действие беше единственият правилен.
— Разказвайте по-нататък!
— През тръбата не забелязах жива душа на борда, един-едничък мъж висеше на бакбордните ванти. И ето че като под магически удар паднаха всички ветрила и тримачтовият описа около нас елегантна дъга.
„Кораб, ахой! Какъв съд?“ — викна към нас мъжът от бакбордните ванти.
„Бриг «Чайка», капитан Хофман“ — дадох аз за отговор.
„Тук «Тигър» на Черния капитан! Елате веднага на борда!“ Как трябваше да постъпя, хер графе? Пред лицето на двайсет оръдейни амбразури да откажа да се подчиня на заповедта? Сметнах го за напълно изключено. Та наредих значи да спуснат лодката и след пет минути стоях на борда на капера. Все още не виждах хора по палубата с изключение мъжа от вантите, който междувременно бе слязъл и сега тръгна към мен. Беше облечен изцяло в черно и носеше на лицето си също такава маска, така че чертите му не можеха да се разпознаят. Той не ме остави задълго в неяснота относно онова, което искаше от мен.
„Вие сте нает от норландската колониална компания, хер капитан? Не отричайте, аз съм точно осведомен. Ще ми е жал, ако бъда принуден да стъпя на вашия кораб.“ „Какво желаете от мен?“ „Желая пратката на тази компания, която сте натоварил.“ „С какво право си позволявате…“ „С правото на по-силния — прекъсна ме той. — Капитане, ще бъда откровен с вас. Аз не съм враг на Зюдерланд и нито враг на Норланд, а воювам с граф фон Хоенег, в чиято гибел съм се заклел…“