Обаче бях твърде уморена, за да ме интересува какво щеше да означава това утре. След секунди заспах като труп.
Когато се събудих, цепнатините на тавана бяха ярки от отразената светлина и някой си подсвиркваше.
— Най-после — рече Джеб, когато отворих очи. Обърнах се на една страна, за да го погледна. В това време ръката на Джейми се смъкна от моята. По някое време през нощта трябва да ме беше прегърнал — е, не мен, а сестра си.
Джеб се беше подпрял в скалата на входа със скръстени на гърдите ръце.
— Добро утро — поздрави той. — Наспа ли се?
Аз се протегнах, реших, че съм отпочинала достатъчно и кимнах.
— О, не ми отговаряй отново с мълчание — запротестира той и се намръщи.
— Съжалявам — прошепнах аз. — Спах добре, благодаря ти.
Джейми се размърда, чувайки гласа ми.
— Скит? — попита той.
Стана ми смешно, но същевременно се почувствах и трогната от това, че още в просъница ме беше нарекъл с това глупаво име.
— Да?
Джейми премигна и отмести с ръка разрешената коса от очите си.
— О, здравей, чичо Джеб.
— Стаята ми не ти ли хареса, момче?
— Здравата хъркаш — рече Джейми и се прозя.
— Не съм ли те научил на някои неща? — попита го Джеб. — Откога оставяш госта си, при това една дама, да спи на пода?
Джейми веднага седна в леглото и се огледа, все още неориентиран. После се намръщи.
— Не го разстройвай — казах аз на Джеб. — Той настоя да спи на постелката, но аз го преместих, докато спеше.
Джейми изсумтя.
— Мел също винаги постъпваше така.
Погледнах го, леко разтваряйки очи, за да го предупредя. Джеб се засмя. Забелязах, че имаше същия израз на готова за скок котка като вчера. Този, който показваше, че е разрешил пъзела. Приближи се и подритна дюшека.
— Вече си пропуснал сутрешните си часове. Шарън ще се разсърди, не е зле да се размърдаш.
— Шарън винаги е сърдита — оплака се Джейми, но бързо скочи на крака.
— Тръгвай, момче.
Джейми отново ме погледна, но после се обърна и изчезна в коридора.
— А сега — каза Джеб, веднага щом като останахме сами, — мисля, че е крайно време да сложим край на това глупаво пазене. Аз съм зает човек. Всички тук сме заети — прекалено заети да седим и да си играем на пазачи. Затова днес ще дойдеш с мен, докато си свърша работата.
Зяпнах от учудване. Той ме изгледа, без да се усмихва.
— Не ме гледай така ужасена — рече сърдито старецът. — Нищо няма да ти се случи. — Потупа пушката. — Домът ми не е място за бебета.
Не можех да се съглася с това. Поех бързо три пъти дълбоко въздух, за да успокоя нервите си. Кръвта пулсираше така силно в ушите ми, че едва чувах гласа му, когато заговори отново:
— Хайде, Скит. Денят ще отиде напразно.
Обърна се и бързо излезе от помещението. За момент останах като гръмката на мястото си, но после се втурнах след него. Не блъфираше — вече беше завил зад първия ъгъл. Затичах се след него, ужасена от мисълта, че мога да налетя на някой друг в това явно населено крило. Настигнах го преди да успее да стигне голямото кръстовище на тунелите. Той дори не се обърна да ме погледне, когато забавих ход и тръгнах редом с него.
— Време е да се засажда североизточното поле. Първо трябва да обработим почвата. Надявам се, че няма да имаш нещо против, ако си изцапаш ръцете. Като приключим, ще ти бъде дадена възможност да се изкъпеш. Имаш нужда от това. — Той смръкна нарочно с нос и се засмя.
Усетих как вратът ми почервеня, но реших да не обръщам внимание на последната част.
— Нямам нищо против да си изцапам ръцете — казах тихо аз.
Доколкото си спомнях, празното североизточно поле се падаше встрани. Може би щяхме да работим сами.
Когато стигнахме пещерата, подобна на голям площад, започнахме да минаваме покрай хора. Всички ни гледаха гневно, както обикновено. Повечето ми бяха вече познати: жената на средна възраст с дългата, прошарена плитка, която бях видяла вчера да работи с поливачите. С нея беше ниският мъж със закръгления корем, оредялата коса и червените бузи. Атлетичната жена с карамелен цвят на кожата беше същата, която се беше навела да си връзва обувката, когато за пръв път се бях появила тук през деня. Тук беше още една тъмнокожа жена с дебели устни и сънливи очи, която бях видяла в кухнята да стои близо до двете чернокоси деца, може би беше тяхна майка? Минахме и покрай Маги. Тя изгледа сърдито Джеб и извърна лицето си от мен. Минахме покрай блед мъж с болнав вид и бяла коса, за когото бях сигурна, че не съм виждала преди. После минахме и покрай Иън.