— Здравей, Джеб — поздрави бодро той. — Къде си тръгнал?
— Ще прекопаваме източната нива — промърмори Джеб.
— Имаш ли нужда от помощ?
— Нека и от теб да има някаква полза — отвърна сърдито старият.
Иън прие това за съгласие и тръгна след мен. Почувствах, че ме полазват тръпки, когато усетих погледа му върху гърба си.
Минахме покрай един млад мъж, който може би беше с доста години по-голям от Джейми — черната му коса стоеше над матовото чело като стоманена вълна.
— Здравей, Уес — поздрави го Иън.
Уес ни изгледа мълчаливо, докато минавахме. Иън се присмя на изражението му. Минахме и покрай доктора.
— Здрасти, докторе — рече Иън.
— Иън — кимна му докторът. В ръцете си държеше голям къс тесто. Ризата му беше посипана с тъмно, грубо брашно.
— Добро утро, Джеб. Добро утро, Скит.
— Добро утро — отвърна старият.
Смутено кимнах.
— Ще се видим по-късно — рече докторът и побърза да се отдалечи с товара си.
— Скит, а? — рече Иън.
— Аз го измислих — каза му Джеб. — Мисля, че й подхожда.
— Интересно — задоволи се да каже само Иън.
Най-после стигнахме североизточната нива, където надеждите ми се оказаха напразни. Тук имаше повече хора, отколкото из коридорите — пет жени и деветима мъже. Всички спряха работа и, естествено, се вгледаха сърдито в мен.
— Не им обръщай внимание — каза ми тихо Джеб.
Последва собствения си съвет и се приближи до купчина сечива, опрени до най-близката стена, преметна пушката през рамо и взе една кирка и две лопати.
Почувствах се съвсем уязвима, когато го видях, че се отдалечава. Иън беше само на крачка зад мен — чувах дишането му. Другите наоколо продължаваха да ме гледат враждебно с инструменти в ръце. От вниманието ми не убягна, че кирките и мотиките, с които разкопаваха земята, лесно можеха да се забият в тялото ми. По израженията на лицата на някои от тях останах с впечатлението, че подобна идея минаваше не само през моята глава.
Джеб се върна и ми подаде една лопата. Хванах гладката й, изтъркана от употреба дървена дръжка, за да усетя тежината й. След като бях видяла как кръвожадно ме гледаха хората, ми беше трудно да не мисля, че това нещо можеше да се използва и за оръжие. Но се съмнявах, че бих го вдигнала като такова, дори и за да парирам нечий удар.
Джеб даде кирката на Иън. Острият, черен метал изглеждаше страховито в ръцете му. Трябваше да упражня цялата си воля, за да не отскоча встрани.
— Хайде да се заемем със задния ъгъл.
Джеб поне ме отведе там, където имаше най-малко хора в дългата, огряна от слънцето пещера. Накара Иън да разбие с кирката твърдата, спечена почва пред нас. Аз раздробявах с лопатата по-големите буци пръст, а Джеб вървеше след мен и ги разбиваше на ситна, готова за използване пръст с лопатата си. Когато наблюдавах как потта започна да се стича по светлата кожа на Иън — той свали ризата си няколко секунди, след като беше изложен на силната отразявана от огледалата светлина — и като чувах как Джеб пухти след мен, реших, че са ми дали най-лесната работа. Исках да правя нещо по-трудно, нещо, което да отвлича вниманието ми от движенията на другите хора. Непрекъснато се стрясках и се свивах от тях.
Не можех да върша работата на Иън. Нямах такава силна ръка, такива мускули, каквито бяха нужни, за да забивам кирката в твърдата почва. Обаче реших да правя колкото е възможно повече, за да помогна на Джеб, като разбивах буците на по-дребни парчета преди да продължа напред. Това помагаше до известна степен — очите ми бяха заети и това така ме умори, че трябваше да се съсредоточа изцяло върху работата. От време на време Иън ни носеше вода. Безразличието, изписано на лицето му, не ме успокояваше. Не искаше ли вече да ме убие? Или просто изчакваше да се появи такава възможност? Водата тук винаги имаше странен вкус — миришеше на сяра и беше застояла, обаче сега вкусът й ми се струваше по-подозрителен. Опитах се колкото е възможно повече да не обръщам внимание на параноята.
Работех енергично, за да не мисля за нищо. Не забелязах кога стигнахме края на последния ред. Спрях, едва когато Иън престана да работи. Изправи се, вдигна кирката с две ръце и ставите му изпукаха. Аз се отдръпнах по-далеч от вдигнатата кирка, но той не ми обърна внимание. Огледах се и видях, че всички също са преустановили работа. Хвърлих поглед към току-що преобърнатата почва, подравнена по протежение на целия под, и разбрах, че нивата е прекопана.