— Добра работа — похвали на висок глас Джеб цялата група. — Утре ще я засеем и полеем.
Помещението се изпълни с тих говор и подрънкване на инструменти, които отново бяха отрупани край стената. Някои от разговорите бяха съвсем непринудени, други все още напрегнати заради мен. Иън протегна ръка, за да вземе лопатата ми и аз му я подадох, усещайки как и без това лошото ми настроение съвсем ме завладя. Не се съмнявах, че в това „ние“ Джеб беше включил и мен. Утре щеше да бъде също толкова трудно, колкото и днес.
Погледнах тъжно към стареца, който гледаше в моята посока. В усмивката му имаше нещо, което ми подсказваше, че е наясно какво мисля. Не само предполагаше, че ми е неприятно, но и се забавляваше с това. Моят побъркан приятел дори ми намигна. Отново реших, че това е най-доброто, което мога да очаквам от приятелството с хората.
— Ще се видим утре, Скит — провикна се Иън от другия край на пещерата и се засмя.
Всички ме изгледаха.
Глава 24
Понасяна
Вярно беше, че не миришех добре. Бях изгубила представа колко дни бях изкарала тук — дали не беше повече от седмица? Повече от две седмици? — и през цялото време се потях в едни и същи дрехи, които носех при катастрофалната ми експедиция в пустинята. В памучната ми риза беше засъхнала толкова много сол, че се беше набръчкала като мех на акордеон. Преди беше бледожълта, а сега беше станала на петна с цвят като на тъмночервеникавия под на пещерата. Късата ми коса се беше сплъстила и беше пълна с пясък. Чувствах я как се спуска на кичури по главата ми, а най-отгоре завършваше с твърд гребен като на какаду. Напоследък не бях виждала лицето си, но си представях, че в него преобладава червеникавото — от праха в пещерата и от заздравяващите охлузвания.
Така че разбирах какво искаше да каже Джеб — да, имах нужда от баня. А също и от смяна на дрехите, за да си струва усилието. Джеб ми предложи да нося някои от дрехите на Джейми, докато изсъхнат моите, но не исках да съсипвам нещата на момчето, като ги разтегля. Бях благодарна, че не се опита да ми предложи нещо от дрехите на Джаред. Накрая се съгласих да облека една стара, но чиста фланелена риза на Джеб, чиито ръкави бяха откъснати, и чифт избелели, скъсени дочени панталони, към които от дълго време никой нямаше претенции. С тези преметнати върху ръката ми неща и с безформено парче от миришещия отвратително домашен сапун в ръка, който Джеб твърдеше, че се прави от някакъв кактус, аз го последвах към пещерата с двете реки.
Отново не бяхме сами и пак бях много разочарована от този факт. Трима мъже и една жена — онази с прошарената плитка — пълнеха кофи с вода отпред от по-малкия поток. Откъм банята се чуваха силни плясъци и смехове.
— Просто трябва да изчакаме реда си — каза ми Джеб и се подпря на стената. Застанах вдървено до него, чувствайки се неудобно под втренчените в мен четири чифта очи, докато самата аз бях насочила поглед към тъмния, горещ поток, който течеше стремглаво през шуплестия под на пещерата.
След кратко чакане от банята излязоха три жени. От мокрите коси върху ризите им капеше вода. Бяха атлетичната жена с карамелен цвят на кожата, една млада русокоса жена, която не си спомнях да съм виждала преди, и братовчедката на Мелани — Шарън.
Смехът им секна веднага, щом ни забелязаха.
— Добър ден, дами — каза Джеб и докосна челото си, все едно беше периферията на шапка.
— Джеб — отвърна сухо на поздрава му карамелената жена.
Шарън и другото момиче просто ни отминаха.
— Добре, Скит — рече Джеб, докато те минаваха покрай нас, — на твое разположение е.
Хвърлих му унил поглед, а после влязох предпазливо в тъмното помещение.
Опитах се да си спомня какъв беше подът — бях сигурна, че има няколко крачки преди да се стигне до водата. Свалих си първо обувките, за да мога да усетя водата с пръстите си.
Беше толкова тъмно. Спомних си черния като мастило басейн, изпълнена с какви ли не предположения за това какво може да се крие под повърхността му, и потреперих. Но колкото повече чаках, толкова по-дълго щях да остана тук, затова оставих чистите дрехи до обувките си и със сапуна в ръка запристъпвах предпазливо напред, докато намерих ръба на басейна.
В сравнение с изпускащия пара поток във външната пещера тук водата беше направо прохладна. Това не намали ужаса ми, но усещането беше приятно. От дълго време не бях докосвала нещо хладно. Все още с мръсните дрехи на гърба нагазих до кръста във водата. Усетих как течението на потока обгръща глезените ми. Бях доволна, че водата беше течаща. Ако беше неподвижна, щях да се почувствам гузна, че влизам в нея толкова мръсна.