— Разбира се. Бих казал, че сега и без това е твой ред, след толкова много въпроси, които ти зададох.
— Защо си ми приятел, Джеб?
Той сви за миг устни, обмисляйки отговора:
— Знаеш, че съм любопитен човек — започна старецът и аз кимнах. — Вас, душите, ви наблюдавам отдавна, но никога не съм имал възможност да разговарям. Имах купчина въпроси, която ставаше все по-голяма и по-голяма… Освен това винаги съм бил на мнение, че ако човек поиска, може да се погажда с всеки. Харесва ми да проверявам на практика теориите си. И ето те тук, едно от най-приятните момичета, които съм срещал. Наистина е много интересно да имаш за приятел една душа, а това, че успях да го постигна, ме кара да се чувствам много специален.
Той ми намигна, поклони се и се отдалечи.
Това, че вече знаех какъв е планът на Джеб, в никакъв случай не направи нещата по-лесни, когато той пристъпи към по-нататъшното му осъществяване.
Вече никога не вземаше пушката със себе си. Не знаех къде я държи, но бях благодарна, че поне Джейми не спи с нея. Чувствах се малко нервна, когато Джейми беше при мен незащитен, но реших, че всъщност без пушката опасността за него е по-малка. Никой не би искал да го нарани, след като той не беше заплаха. Освен това повече никой не ме потърси.
Джеб започна да ми възлага дребни поръчки. Да изтичам обратно до кухнята, за да взема още малко хляб, защото бил още гладен. Да ида да напълня кофа с вода, защото този ъгъл от нивата бил сух. Да накарам Джейми да излезе от клас, защото Джеб иска да говори с него. Спанакът вече покарал ли е? Иди и провери. Запомнила ли съм пътя през южните пещери? Джеб искаше да предам нещо на доктора.
Всеки път, когато трябваше да изпълнявам тези прости нареждания, ме избиваше пот от страх. Стараех се да изглеждам незабележима и вървях колкото е възможно по-бързо, без да тичам, през големите зали и тъмните коридори. Движех се плътно покрай стените и през повечето време вървях с наведена глава. От време на време прекъсвах нечий разговор, както ставаше преди, но в повечето случаи не ми обръщаха внимание. Единственият път, когато почувствах непосредствена опасност за живота си, беше когато трябваше да прекъсна урока на Шарън, за да извикам Джейми. Тя ме изгледа така, сякаш щеше да последва някакво враждебно действие. Обаче кимна с глава и позволи на Джейми да тръгне, след като със запъване едва чуто обясних за какво съм дошла. Когато останахме сами, той хвана разтрепераната ми ръка и ми каза, че Шарън поглежда по същия начин всеки, който прекъсне часа й.
Най-лошо беше, когато трябваше да намеря доктора, защото Иън настоя да ми покаже пътя. Можех да откажа, но Джеб нямаше нищо против, а това означаваше, че вярва на Иън, че няма да ме убие. Почувствах се твърде обезпокоена, че трябваше на практика да проверя теорията му, но изглежда, че проверката явно беше неизбежна. Ако Джеб грешеше в доверието си към Иън, то той щеше скоро да намери и друга възможност да изпълни намерението си. Така че изминах с него, трепереща от страх, целия дълъг път през тъмния южен тунел. През първата половина останах жива. Докторът получи съобщението. Не се изненада, когато видя Иън да ме съпровожда. Може би си въобразих, но те като че ли си размениха многозначителни погледи. За момент ми мина мисълта, че всеки миг могат да ме вържат върху една от металните носилки на колела. От тези помещения все още продължаваше да ми се гади.
Обаче докторът само ми благодари и ме отпрати с вид на човек, който си има предостатъчно работа. Не можех да кажа с какво точно се занимаваше. Пред него имаше разтворени няколко книги и тесте листове, които като че ли бяха някакви скици.
По обратния път любопитството надделя над страха ми.
— Иън? — попитах аз. Беше ми малко трудно да произнеса името му за пръв път.
— Да?
Изглежда се изненада, че го заговорих.
— Защо още не си ме убил?
Той изсумтя.
— Ето това се казва директен въпрос.
— Знаеш, че би могъл. Джеб може и да се ядоса, но не мисля, че ще те застреля. — Какви ги приказвах? Думите ми прозвучаха така, като че ли го убеждавах. Прехапах си езика.
— Знам — рече с безразличен тон той.
За момент настъпи тишина, нарушавана само от отекващите ни стъпки, приглушени от стените на тунела.
— Няма да е честно — заяви накрая той. — Мислил съм много по въпроса и не мога да разбера как, ако те убия, нещата ще се оправят. Ще бъде все едно да екзекутираш един редник за военните престъпления на един генерал. Е, аз не приемам всички налудничави теории на Джеб. Разбира се, би било хубаво да ги повярвам, но от това, че искаме нещо да е вярно, то не става такова. Независимо дали той е прав или греши, ти явно нямаш намерение да ни сториш нищо лошо. Трябва да призная, че изглеждаш искрено привързана към онова момче. Много е странно да се наблюдава това. Както и да е, докато не представляваш някаква опасност за нас, ми се струва… жестоко да те убия. Какво означава още един неподходящ за това място?