Сега Пейдж се беше върнала в съседната до мен пещера, която делеше с партньора си Анди и за чието отсъствие скърбеше. Лили беше заедно с Хайди във втората със слепения със скоч картон на входа, а Труди и Джефри бяха в третата, пред която беше просната покривка на райета. Рийд и Вайълет обитаваха една пещера по-нататък в коридора и бяха преградили входа си с изтъркан и изцапан с петна килим. Четвъртата пещера в този коридор принадлежеше на доктора и Шарън, а петата на Маги, но никой от тези тримата не се върна.
Докторът и Шарън бяха партньори, а Маги, в редките си прояви на язвителен хумор, дразнеше Шарън, че трябвало да настъпи краят на човечеството, за да може тя да си намери идеалния мъж. Всяка майка искаше за дъщеря си доктор.
Шарън не беше момичето, което бях видяла в спомените на Мелани. Дали годините, прекарани в самота със сприхавата Маги, я бяха променили в една по-ярко червенокоса версия на майка й? Въпреки че връзката й с доктора беше от по-отскоро, отколкото появата ми в този свят, тя не показваше никои от смекчаващите ефекти на една нова любов.
Знаех за продължителността на връзката им от Джейми. Шарън и Маги рядко забравяха, когато се намирах в едно помещение с тях и тогава бяха по-предпазливи в разговорите си. Все още бяха най-силната опозиция — единствените хора тук, които продължаваха да ме игнорират и да проявяват агресивна враждебност към мен.
Попитах Джейми как Шарън и Маги са се появили тук. Сами ли са намерили Джеб и дали Джаред и Джейми са били вече тук? Той изглежда разбра истинския ми въпрос: дали последният опит на Мелани да ги намери, е бил напълно безуспешен?
Джейми отговори отрицателно. Когато Джаред му показал последната бележка на Мелани и обяснил, че нея вече я няма, на Джейми му трябвало известно време преди да може да проговори отново. По израза на лицето му разбрах какво е означавал този момент и за двамата… Тръгнали сами да търсят Шарън. Маги държала насочена срещу Джаред една стара сабя, докато той се опитвал да й обясни, че вече всичко е свършено. Не минало много време и Джаред и Маги заедно разрешили пъзела, оставен от Джеб. Четиримата се добрали до пещерите, преди аз да се преместя от Чикаго в Сан Диего…
Когато с Джейми разговаряхме за Мелани, не беше толкова трудно, колкото би трябвало да бъде. Тя беше винаги част от тези разговори — успокояваше болката му, караше го да се чувства по-малко неловко, макар че не казваше много. Вече рядко ми говореше, а когато го правеше, беше изключително тихо. От време на време не бях сигурна дали я чувам, или просто сама си представям какво би казала. Когато не говореше, и двете чувствахме, че е там.
— Защо Мелани стана толкова мълчалива? — попита ме късно една нощ Джейми. Този път не ме измъчваше с въпросите си за Паяците и Гълтачите на огън. И двамата бяхме уморени — цял ден бяхме вадили моркови. Кръстът силно ме бодеше.
— Трудно й е да говори. Коства й много повече усилия, отколкото на мен и на теб. Освен това няма нещо, което много желае да каже.
— Какво прави през цялото време?
— Слуша, мисли. Не съм съвсем сигурна.
— Сега чуваш ли я?
— Не.
Прозях се и той се умълча. Помислих, че е заспал и също започнах да се унасям.
— Мислиш ли, че тя ще изчезне напълно? — прошепна изведнъж Джейми, наблягайки на последната дума.
Не бях лъжкиня и не мисля, че бих могла да излъжа Джейми. Опитах се да не мисля за влиянието на чувствата ми към него. Защото какво означаваше това, че най-голямата привързаност, която бях почувствала през деветте си живота, първото истинско усещане за семейство, за майчин инстинкт беше към една чужда форма на живот? Отпъдих тази мисъл.
— Не знам — казах му аз. А после, тъй като беше вярно, добавих: — Надявам се, че не.
— Харесваш ли я, както харесваш мен? Имаше ли време, когато си я мразила, както тя мразеше теб?
— Начинът, по който те харесвам, е нещо различно, а и никога не съм я мразила истински, дори в самото начало. Много се страхувах от нея и се ядосвах, че заради нея не мога да съм като всички останали. Обаче винаги съм се възхищавала от силата й, а Мелани е най-силният човек, когото познавам.
Джейми се засмя.
— Страхувала си се от нея, така ли?
— Не мислиш, че сестра ти може да накара някого да се страхува, така ли? А помниш ли времето, когато ти се отдалечи прекалено много в каньона и когато се прибра късно вкъщи, тя направо беше побесняла, според Джаред?
Той се засмя при този спомен, а аз бях доволна, че отклоних вниманието му от болезнения му въпрос.