Аз премигнах.
— Защо?
— Просто старомодно биологическо любопитство. Предполагам, че е свързано с мисълта ми за вашите Лечители… Откъде вземат знанията си, за да лекуват наистина, а не само да лекуват симптомите, както ти каза? — Докторът говореше по-високо, отколкото беше необходимо, и кроткият му глас се чуваше по-надалеч от обикновено. Няколко души повдигнаха очи — Труди, Джефри, Лили, Уолтър…
Обвих здраво раменете си с ръце, като че ли се опитвах да заемам колкото е възможно по-малко място.
— Това са два различни въпроса — отвърнах тихо аз.
Докторът се усмихна и ме подкани с жест да продължа.
Джейми стисна ръката ми. Въздъхнах и казах:
— Може би Мечките от Планетата на Мъглите.
— Тази с ноктестите зверове ли? — прошепна Джейми.
Кимнах.
— По какво приличат? — подтикна ме да продължа докторът.
Вдигнах нагоре очи, почувствала, че това става по указание на Джеб, но продължих:
— В много отношения са близки до бозайниците. Козина, топла кръв. Кръвта им не е съвсем същата като вашата, но по принцип върши същата работа. Имат подобни емоции, същата нужда от социално общуване и креативни крайници…
— Креативни? — рече очарован докторът и се наведе напред, или се направи на очарован. — Как така?
Погледнах Джейми:
— Ти знаеш. Защо не разкажеш на доктора?
— Може да сбъркам нещо.
— Няма.
Той погледна доктора, който му кимна.
— Ами, виждаш ли, те имат изумителни ръце — въодушеви се почти веднага Джейми. — Някак си двустранно свързани — могат да ги свиват по два начина. — Изпъна пръстите си така, като че ли се опитваше да ги извие назад. — Едната страна е мека като моята длан, но другата е като бръснач! Режат лед — правят скулптури от лед. Правят градове изцяло от кристални замъци, които никога не се топят! Красиво е, нали Скит? — обърна се той към мен за потвърждение.
Аз кимнах.
— Виждат различна гама от цветове — ледът е пълен с дъги. Гордеят се с градовете си. Непрекъснато се опитват да ги направят по-красиви. Знам една Мечка, на която дадохме име, което би могло да се преведе като Блестящата тъкачка, но на онзи език звучи по-добре. Заради начина, по който ледът изглежда, знае какво се иска от него и се оформя сам в сънищата й. Срещнах я веднъж и видях творенията й. Това е един от най-хубавите ми спомени.
— Сънуват ли? — попита тихо Иън.
Аз се усмихнах малко кисело.
— Не с такава яснота като хората.
— Как вашите Лечители научават каква е физиологията на други нови видове? Те дойдоха подготвени на тази планета. Наблюдавах как започна всичко. Видях как безнадеждно болните пациенти напускаха болниците на цели… — На тясното чело на доктора се появи отвесна бръчка. Ненавиждаше нашествениците като всички останали, но за разлика от другите и им завиждаше.
Не исках да отговоря. През това време всички ни слушаха, а и това за Мечките, които правят скулптури от лед, си беше направо страхотна приказка. Обаче в отговора на последния въпрос се криеше историята на поражението им.
Докторът намръщен продължи да чака.
— Те… вземат мостри — прошепнах аз.
Иън се усмихна с разбиране.
— Отвличания от извънземни.
Не му обърнах внимание.
Докторът сви устни.
— Има логика.
Тишината в помещението ми напомни за първата ми поява тук.
— Откъде е започнал твоят вид? — попита докторът. — Помниш ли? Имам предвид като вид, знаеш ли как сте еволюирали?
— От Произход — отвърнах аз и кимнах. — Още живеем там. Това е мястото, където съм… родена.
— Там сигурно е по-специално — добави Джейми. — Да срещнеш някой, който е от Произход, е рядкост, нали? Повечето души се опитват да останат тук, нали така, Скит? — Той не изчака за отговора ми. Започнах да съжалявам, че съм отговаряла на въпросите му толкова изчерпателно всяка нощ. — Така че когато някой се премести оттам, той се превръща в нещо почти като… знаменитост? Или като член на кралското семейство.
Усетих как бузите ми се зачервиха.
— Там е хладно — продължи Джейми. — Има много облаци с различни по цвят слоеве. Това е единствената планета, където душите могат да живеят много дълго извън домакин. Домакините на планетата Произход са и много красиви, с нещо като крила, много пипала и големи сребристи очи.