Никой не беше реагирал на думите ми. Всички бяха обърнали глави в посоката, в която гледах и аз. Погледът ми се плъзна над тях към тъмния изход.
Първото нещо, което видях, беше слабата фигура на Джейми, вкопчил се здраво в нечия ръка. Беше някой толкова потънал в мръсотия от главата до петите, че направо се сливаше със стената на пещерата. Освен това беше прекалено висок да е Джеб, а и самият той надничаше непосредствено зад рамото на Джейми. Дори от това разстояние можах да забележа, че Джеб беше присвил очи и сбърчил нос от безпокойство — нещо много неприсъщо за него, докато на лицето на Джейми беше изписана истинска радост.
— Започва се — каза едва чуто до мен Иън, тъй като гласът му беше заглушен от пращенето на огъня.
Мръсният мъж, когото Джейми все още държеше за ръката, пристъпи крачка напред. Вдигна бавно едната си ръка и инстинктивно я сви в юмрук. От мръсната фигура се разнесе гласът на Джаред — спокоен, лишен от всякаква емоция:
— Какво означава това, Джеб?
Почувствах стягане в гърлото. Опитах се да преглътна, но не можах. Опитах се да дишам, но също без успех. Сърцето ми започна да бие на пресекулки.
Джаред! — Гласът на Мелани бе силен, макар и безмълвен.
Приличаше по-скоро на писък от възбуда. Тя изведнъж като че ли оживя в главата ми.
Джаред се върна!
— Скит ни разказва всичко за вселената — заговори с нетърпение Джейми, без да забележи гнева на Джаред. Може би беше прекалено възбуден, за да му обърне внимание.
— Скит ли? — повтори с тих, подобен на ръмжене глас Джаред.
В коридора зад него имаше още мръсни фигури. Забелязах ги, едва когато започнаха да мърморят недоволно след него. От замръзналите по местата си слушатели се надигна една руса глава. Пейдж скочи на крака.
— Анди! — извика тя и се запромъква между хората, насядали около нея. Един от мръсните мъже заобиколи Джаред и я подхвана, когато тя за малко щеше да падне, спъвайки се в Уес. — О, Анди! — извика разплакана Пейдж. Тонът й много ми напомни този на Мелани.
Нейните възгласи моментално промениха атмосферата. Сред смълчаната тълпа се чу тихо мърморене, повечето хора се изправиха на крака и отидоха да приветстват с добре дошли завърналите се. Опитах се да разгадая странните изражения на лицата им, докато те пресилено се усмихваха и хвърляха плахи погледи обратно към мен. След една дълга секунда, в която останах като замръзнала на мястото си, си дадох сметка, че непонятното за мен изражение беше усещането за вина.
— Всичко ще се оправи, Скит — прошепна ми Иън.
Погледнах го отчаяно в очакване да открия същата вина и върху неговото лице. Не я забелязах. Видях само как леко присви очи, докато гледаше към новопристигналите.
— Какви, по дяволите, ги вършите, бе, хора — прогърмя нов глас. Кайл, който въпреки мръсотията можеше да бъде разпознат лесно заради ръста, си проби път покрай Джаред и се насочи към… мен.
— Оставяте го да ви разправя лъжите си? Да не сте се объркали или то е довело тук Търсачите? Сега всички ли сте паразити?
Много хора сведоха засрамени глави. Само неколцина останаха с предизвикателно вдигнати брадички и изпънат рамене: Лили, Труди, Хийт, Уес… и болнавият Уолтър.
— Спокойно, Кайл — каза с немощния си глас Уолтър.
Кайл не му обърна внимание. Отправи се с решителни стъпки към мен. Очите му, които имаха същия кобалтовосин цвят като на брат му, гневно святкаха. Аз обаче не можех да продължавам да го гледам, защото непрекъснато обръщах очи към тъмната фигура на Джаред и се опитвах да разтълкувам израза на покритото му с мръсотия лице.
Любовта на Мелани се разливаше в мен като езеро, пробило язовирна стена, и отвличаше вниманието ми дори и в момента, в който побеснелият грубиян бързо скъсяваше разстоянието.
Иън закри гледката ми, заставайки пред мен, но аз проточих врат, за да мога да продължа да виждам ясно Джаред.
— Докато те нямаше, нещата се промениха, братко.
Кайл спря в недоумение.
— Търсачите ли дойдоха?
— Тя не представлява опасност за нас.
Кайл стисна зъби и аз забелязах с крайчеца на окото, че посяга към нещо в джоба си.
Това най-после привлече вниманието ми и се свих, очаквайки, че той ще извади оръжие. Думите се отрониха едва чуто от устата ми:
— Не заставай на пътя му, Иън.
Той не реагира на молбата ми. Изненадах се от вълнението, което предизвика у мен това и от силното ми желание Иън да не пострада. Това не беше инстинктивното, спонтанно желание да го защитя, каквото изпитвах към Джейми и Джаред. Просто считах, че Иън не трябва да пострада, опитвайки се да ме защити.