Ръката на Кайл се вдигна и от нея блесна светлина. Насочи я към лицето на Иън и я задържа за момент. Иън не се отдръпна.
— Е, добре, какво тогава? — попита Кайл и прибра фенерчето в джоба си. — Ти не си паразит. Как е успяло да те подмами?
— Успокой се и всичко ще ти обясним.
— Не.
Възражението не дойде от Кайл, а от някой зад него. Видях Джаред да се отправя бавно към нас през смълчаните наблюдатели. Когато се приближи заедно с Джейми, който продължаваше да стиска ръката му и да гледа с недоумение, можах да видя по-добре лицето му под маската от мръсотия. Дори Мелани, изпаднала в опиянение от това, че се беше завърнал жив и здрав, забеляза изписаната на него силна омраза.
Джеб беше пропилял напразно усилията си за тези, които не е трябвало. Нямаше значение дали Труди и Лили разговаряха с мен, че Иън беше застанал между мен и брат му, че Шарън и Маги не предприеха никакви враждебни действия срещу мен. Единственият, когото би трябвало да убеди, сега окончателно беше взел решението.
— Не мисля, че някой трябва да се успокоява — процеди през зъби той. — Джеб — продължи Джаред, без да погледне стареца, който го беше последвал, — дай ми пушката.
Тишината, която настъпи след думите му, беше толкова напрегната, че почувствах натиска й в ушите си. В момента, в който видях ясно лицето му, разбрах, че всичко ще приключи. Знаех какво трябва да направя сега: Мелани беше съгласна. Колкото е възможно по-безшумно направих крачка встрани и малко назад, за да се отдалеча от Иън. После затворих очи.
— Не е у мен — каза бавно Джеб.
Погледнах през полуотворените си очи, когато Джаред рязко се обърна, за да се убеди, че Джеб не лъже. Изпусна ядосан въздуха през ноздрите си.
— Добре — каза той и пристъпи още една крачка към мен. — Макар че така ще стане по-бавно. Щеше да е по-хуманно, ако беше намерил бързо пушката.
— Моля те, Джаред, нека поговорим — каза Иън, изправяйки се твърдо на крака, защото вече знаеше отговора.
— Мисля, че говорихме достатъчно — изръмжа Джаред. — Джеб остави тази работа на мен и аз взех решение.
Джеб шумно се прокашля. Джаред отново се извърна, за да го погледне.
— Какво? — попита той. — Ти реши какво да е правилото, Джеб.
— Е, да, вярно е.
Джаред отново се обърна към мен.
— Иън, махни се от пътя ми.
— Почакай малко — продължи Джеб. — Ако си спомняш, правилото беше, че решението трябва да бъде взето от този, на когото принадлежи тялото.
Една вена на челото на Джаред видимо пулсираше.
— Е и?
— Струва ми се, че тук има някой с претенции също толкова силни, колкото и твоите. Може би по-силни.
Джаред се загледа право пред себе си, опитвайки се да вникне напълно в думите на стареца. След малко сбърчи с разбиране вежди. Погледна към момчето, което все още държеше ръката му. Всичката радост беше изчезнала от лицето на Джейми и сега то беше бледо и ужасено.
— Не можеш, Джаред — каза, заеквайки, той. — Не би го направил. Скит е добра. Тя ми е приятел! Мел също! Какво ще стане с Мел? Не можеш да я убиеш! Моля те! Ти трябва да… — той не довърши и лицето му се сгърчи от болка.
Отново затворих очи, за да не гледам мъката, изписана върху лицето на момчето. Вече ми беше почти невъзможно да не отида при него. Напрегнах всичките си мускули, за да остана на мястото си и си казах, че ако сега се приближа, това няма да му помогне.
— И така — рече Джеб с много по-непринуден тон, отколкото го изискваше момента, — можеш сам да се убедиш, че Джейми не е съгласен. Мисля, че той има не по-малко право от теб да каже мнението си.
Дълго време не последва отговор и трябваше отново да отворя очи. Джаред се вглеждаше не по-малко ужасен в измъченото, уплашено лице на Джейми.
— Как можа да позволиш да се случи това, Джеб? — прошепна той.
— Нужно е да поговорим — отвърна старецът. — Защо първо не си поемеш малко дъх, а? Може би ще имаш повече желание за разговор след една баня.
Джаред изгледа с укор стария човек. Очите му бяха пълни с изненада и болка, че е бил предаден. Имах само човешки сравнения за подобен поглед. Този на Цезар към Брут и на Исус към Юда. Непоносимото напрежение продължи още цяла минута, а после Джаред освободи ръката си от пръстите на Джейми.