— Кайл — почти излая той, обърна се и излезе от помещението.
Кайл хвърли на брат си последен, изпълнен с презрение поглед и го последва. Другите мръсни членове на експедицията мълчаливо тръгнаха след тях, а също и Пейдж, хванала здраво Анди под ръка. Повечето от другите, всички, които бяха свели глави от срам за това, че ме бяха допуснали в обществото си, ги последваха. Останахме само Джейми, Джеб, Иън до мен. Труди, Джефри, Хийт, Лили, Уес и Уолтър. Никой не проговори, докато ехото от стъпките им не заглъхна и настъпи тишина.
— Уф! — въздъхна Иън. — Бяхме на косъм. Добре го измисли, Джеб.
— Вдъхнови ме отчаянието. Но опасността още не е отминала — отвърна старецът.
— На мен ли го казваш! Нали не си оставил пушката на някое видно място?
— Не. Предположих, че скоро може да се стигне до този момент.
— Е, това също е нещо.
Джейми трепереше, останал сам на мястото, което останалите бяха напуснали. Заобиколена от тези, които можех да смятам за свои приятели, вече бях в състояние да застана до него. Той обви с ръце кръста ми и аз го потупах по гърба с разтреперани ръце.
— Всичко е наред — излъгах шепнешком. — Всичко е наред. — Давах си сметка, че дори и един глупак можеше да различи фалшивите нотки в гласа ми, а Джейми не беше такъв.
— Той няма да те нарани — рече момчето, като се мъчеше да надвие сълзите, напълнили очите му. — Няма да му позволя.
— Ш-ш-шт — прошепнах аз.
Бях ужасена… Чувствах ужаса, изписан на лицето ми. Джаред беше прав — как Джеб беше позволил да стане това? Ако ме бяха убили още в първия ден от пристигането ми тук, преди Джейми изобщо да ме беше видял… Или през първата седмица, докато Джаред ме държеше изолирана от всички, преди Джейми и аз да станем приятели… Или пък, ако просто си държах устата затворена за Мелани… Сега вече беше твърде късно. Притиснах по-силно детето към себе си.
Мелани беше също ужасена.
Горкото момче.
Предупредих те, че идеята да му кажа не беше добра — припомних й аз.
Как ли ще го понесе, когато умрем?
Ще бъде ужасно. Ще бъде травмиран, наранен и опустошен…
Достатъчно, знам, знам — прекъсна ме Мелани. — Но какво можем да направим?
Предполагам, да не умираме.
Двете се замислихме върху вероятността да оцелеем и направо се отчаяхме.
Иън тупна Джейми по гърба. Почувствах как това се усети от телата и на двама ни.
— Не се измъчвай, момче — насърчи го той. — Не си сам.
— Просто са шокирани, това е всичко. — Разпознах гласа на Труди зад себе си. — След като получим възможност да обясним, ще се вразумят.
— Ще се вразумят ли? Особено пък Кайл? — прошепна едва чуто някой.
— Знаехме, че ще се стигне до този момент — промърмори Джеб. — Просто трябва да отлагаме. Бурите отминават.
— По-добре е да намериш пушката — предложи спокойно Лили. — Нощта може да се окаже дълга. Скит ще остане при мен и Хайди…
— Мисля, че ще е по-добре да я държим някъде другаде — не се съгласи Иън. — Може би в южните тунели? Мога да я наблюдавам, Джеб.
— Няма да я потърсят при мен — предложи шепнешком Уолтър.
Уес заговори веднага след Уолтър:
— Ще дойда с теб, Иън. Те са шестима.
— Не — успях най-после да се обадя аз. — Не. Не е правилно. Не трябва да се биете помежду си. Тук всички сте едно. Принадлежите си едни на други. Не трябва да се биете заради мен.
Махнах ръцете на Джейми от кръста си и го хванах за китките, когато той се опита да ме спре.
— Имам нужда да остана за малко сама — казах му аз, без да обръщам внимание на погледите, впити в лицето ми. — Трябва да остана сама. — Обърнах се, за да потърся Джеб. — Вие също трябва да имате възможност да обсъдите всичко, без аз да ви чувам. Не е честно да обсъждате стратегия в присъствието на врага.
— Я недей да говориш така — намеси се Джеб.
— Остави ме малко да помисля — обърнах се аз към стареца.
Пуснах ръцете на Джейми и се отдръпнах от него. В този миг усетих нечия ръка върху рамото си и изтръпнах. Беше Иън.
— Идеята да се скиташ сама наоколо не е добра — рече той.
Наведох се към него и се опитах да сниша глас така, че Джейми да не ме чуе:
— Защо да протакаме неизбежното? Ще направи ли това нещата за него по-лесни?
Мисля, че знаех отговора на последния ми въпрос. Промуших се под ръката на Иън и побягнах с всички сили към изхода.