— Какво става, Джейми? — настоях аз.
— Не трябва да ти казвам — смотолеви той. — И няма да го направя. — Обви здраво кръста ми с ръце и опря лицето си в рамото ми. — Всичко ще е наред — обеща с дрезгав глас той.
Потупах го по гърба и прекарах пръсти през гъстата му, разрошена коса.
— Добре — съгласих се с мълчанието му. В края на краищата и аз имах мои тайни, нали? — Не се разстройвай, Джейми. Каквото и да е, то ще да е за добро. Ще се оправиш. — Докато изричах думите, ми се искаше да бяха истина.
— Не знам на какво да се надявам — прошепна той.
Докато се взирах в тъмното, без да виждам нищо конкретно, и се опитвах да отгатна какво не искаше да ми каже, очите ми доловиха слаба светлина в далечния край на коридора — слаба, но все пак видима в тъмната пещера.
— Ш-ш-шт — прошепнах аз. — Някой идва. Бързо се скрий зад кутиите.
Джейми рязко извърна глава към жълтата светлина, която с всяка секунда ставаше все по-силна. Ослушах се за някакви стъпки, но не чух нищо.
— Няма да се крия — промълви той. — Застани зад мен, Скит.
— Не!
— Джейми! — провикна се Джаред. — Знам, че си тук!
Усетих, че краката ми изтръпват. Трябваше ли да е Джаред? Щеше да е много по-лесно за Джейми, ако ме убиеше Кайл.
— Махай се! — отвърна Джейми.
Жълтата светлина се вдигна нагоре и се превърна в светъл кръг върху далечната стена.
Джаред зави зад ъгъла, като насочваше фенера насам-натам по каменния под. Беше отново чист, облечен в познатата ми избеляла, червена риза, която висеше в стаята, където живях в продължение на седмици. Лицето му също ми беше познато. Имаше същото изражение, което бях видяла още в първия момент, когато се появих тук.
Лъчът светлина ме блъсна в лицето и ме заслепи. Разбрах, че светлината се отрази с ярък отблясък от сребристото зад очите ми, защото усетих как Джейми подскочи леко стреснат, но после остана още по-решително на мястото си.
— Махни се от него! — прогърмя гласът на Джаред.
— Млъкни! — изкрещя му в отговор Джейми. — Ти не я познаваш! Остави я на мира!
Той се вкопчи в мен, когато се опитах да се освободя от ръцете му. Джаред се втурна напред като нападащ бик. Сграбчи Джейми отзад за ризата и го отдръпна от мен. Продължи да държи парчето плат и да раздрусва момчето, крещейки:
— Ти си идиот! Не виждаш ли как те използва?
Инстинктивно се мушнах в тясното пространство между двамата. Както предполагах, това го накара да пусне Джейми. Целта ми не беше онова, което последва — познатата му миризма атакува сетивата ми и почувствах изпъкналите му гърди под ръцете си.
— Остави Джейми на мира — казах аз и за първи път ми се прииска да съм такава, каквато Мелани искаше да бъда — ръцете ми да са твърди в този момент, а гласът ми да е силен.
Той ме хвана с една ръка за китките и ме отхвърли от себе си към стената. Бях неподготвена за съприкосновението с нея и от удара останах без дъх. Смъкнах се покрай каменната стена на пода върху кутиите, вдигайки същия шум, както когато се проснах върху целофанената им обвивка при пристигането ми тук. Докато лежах превита върху кутиите, усетих как пулсът тупти в главата ми и за момент видях странни светлини да преминават пред очите ми.
— Страхливец — изкрещя му Джейми. — Тя не би те наранила, за да спаси живота си! Защо не я оставиш на мира!
Чух, че някой размества кутиите и почувствах ръцете на Джейми върху рамото ми.
— Скит? Добре ли си?
— Добре съм — отвърнах аз, без да обръщам внимание на туптенето в главата. Видях разтревоженото му лице над мен, осветено от фенера, който Джаред трябва да беше изпуснал. — Джейми, сега трябва да си вървиш — прошепнах аз. — Бягай!
Джейми енергично поклати глава.
— Стой далеч от него! — изрева отново Джаред.
Видях как хвана Джейми за раменете и го издърпа назад. Разместените кутии се изсипаха като лавина отгоре ми. Претърколих се, закривайки лицето си с ръце. Една по-тежка кутия ме блъсна точно между лопатките и извиках от болка.
— Престани да я нараняваш! — изкрещя Джейми.
Чу се рязък удар и някой изохка. Опитах се да се измъкна изпод тежката картонена кутия и замаяна се повдигнах на лакти. Джаред се държеше с една ръка за носа, от който върху устните му се стичаше нещо тъмно. Очите му бяха разширени от изненада. Джейми стоеше пред него, намръщен и със стиснати юмруци.