Иън беше мръсен. От главата до петите беше покрит със светлокафяв прах, който на местата, мокри от пот, ставаше по-тъмен. Стеклите се по лицето му кафяви струйки не можеха да прикрият изтощението му. Не се изненадах, когато видях, че и той е толкова уморен, колкото всички останали. Обаче прахът изостри любопитството ми. Не беше червено-кафявият прах от вътрешността на пещерите. Тази сутрин Иън беше излизал навън.
— Ето ви и вас — рече той, когато ни видя. Вървеше бързо и дългите му крака скъсиха бързо разстоянието. Когато стигна до нас, не забави ход, а само ме хвана за лакътя и ме побутна да се движа бързо напред. — Хайде да се скрием тук за малко.
Той ме вмъкна във входа на един тесен тунел, който водеше към източната нива, където царевицата беше вече почти узряла. Не влязохме много навътре, а само застанахме в тъмното, за да не можем да бъдем видени от голямата зала. Почувствах, че Джейми положи леко ръката си върху другата ми ръка.
След около половин минута в голямата зала отекнаха плътни гласове. Не бяха весели, а също толкова тъжни, колкото и тези, които бях чула в кухнята тази сутрин. Гласовете минаха близо до вдлъбнатината, в която се бяхме скрили, и усетих как пръстите на Иън се впиват в ръката ми. Разпознах гласовете на Джаред и Кайл. Мелани се опита да се освободи от контрола ми, който и без това беше твърде слаб, защото и двете искахме да зърнем лицето на Джаред. Добре, че Иън ни задържа.
— … не разбирам защо го оставихме да продължи да опитва. Когато нещо е свършило, то е свършило — казваше Джаред.
— Наистина си мислеше, че този път ще успее. Беше толкова сигурен… Както и да е. Всичко това ще си струва усилията, ако успее да го разбере някой ден — възрази Кайл.
— Ако — рече сърдито Джаред. — Според мен беше добре, че намерихме онова бренди. С темпото, с което напредва, до довечера докторът ще опука целия кашон.
— Скоро ще е напълно безчувствен — рече Кайл. Гласът му започна да затихва в далечината.
— Ще ми се Шарън да… — След това вече не чувах нищо.
Иън изчака гласовете да заглъхнат съвсем, а след това още няколко минути, и едва тогава пусна ръката ми.
— Джаред обеща — каза му сърдито Джейми.
— Да, но Кайл не е — отвърна Иън.
Двамата излязоха отново на светло. Бавно ги последвах. Не бях сигурна какво изпитвам. Едва сега Иън забеляза какво носех.
— Днес няма да се мият съдове — каза ми той. — Нека им дадем възможност да разчистят и да се махнат.
Помислих си да го попитам защо е толкова мръсен, но вероятно, както и Джейми, нямаше да ми отговори. Обърнах се и се загледах към тунела, който водеше към двете реки.
В този миг Иън ядосан изсумтя. Погледнах го уплашена, но разбрах, че причината за яда му е лицето ми. Вдигна ръка, за да повдигне брадичката ми, но аз се отдръпнах и той я пусна.
— Повръща ми се от това — рече той и гласът му прозвуча така, като че ли наистина има намерение да го стори. — Най-лошото е, че ако не бях останал на мястото си, може би аз щях да го направя…
— Няма нищо сериозно, Иън — казах аз.
— Не е вярно — отвърна тихо той, а после се обърна към Джейми: — Може би ще трябва да тръгваш за училище. По-добре ще е нещата да се нормализират, колкото е възможно по-скоро.
Джейми изпъшка.
— Днес Шарън ще бъде направо кошмарна.
Иън се усмихна.
— Време е да приеме още някой в отбора, момче. Не ти завиждам.
Джейми въздъхна и подритна една буца пръст.
— Не изпускай от очи Скит.
— Няма.
Момчето се отдалечи, но продължи често да поглежда назад, докато изчезна в един друг тунел.
— А сега дай ми това — рече Иън и издърпа панера със съдовете от ръцете ми, преди да успея да отговоря.
— Не бяха много тежки — казах му аз.
Той отново се усмихна.
— Чувствам се глупаво да стоя тук с празни ръце, а ти да разнасяш това насам-натам. Позволи ми да се проявя като кавалер. Хайде да отидем да починем някъде настрани, докато нещата се успокоят.
Думите му ме обезпокоиха, но мълчаливо го последвах. Защо ще проявява кавалерство към мен? Изминахме целия път до царевичната нива, а после навлязохме и в самата нива, като стъпвахме откъм по-ниската страна на браздата, между стеблата. Вървях след него, докато той спря някъде по средата на нивата, остави панера със съдовете настрана и се излегна върху пръстта.