— Е, да, това наистина е доста встрани — казах аз и седнах до него на земята, като кръстосах крака. — Но не трябва ли да работим?
— Работиш прекалено много, Скит. Ти си единствената, която не взема почивен ден.
— Така имам какво да правя — отвърнах аз.
— Днес всички почиват, така че ти също можеш да се възползваш.
Изгледах го с любопитство. Светлината, идваща от огледалата, хвърляше двойни сенки през стъблата на царевицата, които падаха върху него като ивиците на зебра. Под тях и под покриващата го мръсотия лицето му беше уморено.
— Изглеждаш така, като че ли здравата си поработил.
Забелязах, че стана напрегнат.
— Да, но сега почивам.
— Джейми не иска да ми каже какво става — казах тихо аз.
— Не. И аз няма да ти кажа. — Той въздъхна. — Не е нещо, което би трябвало да знаеш.
Загледах се в червено-кафявата пръст и усетих, че стомахът ме присви. Не можех да си представя нещо по-лошо от това да бъда в неведение, но може би просто ми липсваше въображение.
След кратка пауза Иън каза:
— Наистина не е честно, след като не искам да отговарям на въпроса, но ще имаш ли нещо против, ако аз те попитам нещо?
— Давай — рекох аз доволна, че можем да сменим темата.
Той не заговори веднага, затова вдигнах очи към него, за да разбера причината за колебанието му. Гледаше изцапаните си с пръст длани.
— Знам, че не си лъжкиня. Вече съм сигурен в това — каза тихо той. — Ще ти повярвам, какъвто и да е отговорът ти.
Отново изчаках, а той продължи да се взира в изцапаните си с пръст ръце.
— Преди не приемах твърдението на Джеб, но те двамата с доктора са напълно убедени… Скит? — рече той и ме погледна: — Тя все още ли е вътре с теб? Момичето, чието тяло носиш?
Това вече не беше моя тайна — Джейми и Джеб знаеха истината. Освен това не беше тайна, която имаше някакво значение. Във всеки случай имах доверие на Иън, че няма да тръгне да я разправя на всеки срещнат, който би ме убил за това.
— Да — казах аз. — Мелани е още тук.
Той бавно кимна.
— И как изглежда това? За теб? За нея?
— Ами… досадно е и за двете. Отначало бях готова да дам всичко, за да може тя да изчезне така, както би трябвало да стане. Обаче сега… свикнах с нея — казах и тъжно се усмихнах. — Понякога компанията й ми харесва. За нея е по-трудно. В много отношения тя е като затворник. Затворена е в главата ми. Въпреки че предпочита това пленничество пред възможността да изчезне.
— Не знаех, че има избор.
— Отначало нямаше. Съпротивата започна, едва когато вашият вид разбра какво става. Това изглежда беше основното — разбирането какво ще се случи. Хората, които бяха хванати неподготвени, не се съпротивляваха.
— Значи ако ме бяха хванали?
Вгледах се в яростното му изражение — забелязах огъня в очите му.
— Съмнявам се, че щеше да изчезнеш. Макар че нещата се промениха. Сега, когато хванат хора в по-зряла възраст, те не ги предлагат като домакини. Създават твърде много проблеми — рекох и отново леко се усмихнах. — Проблеми като моите. Започваш да се размекваш, да проявяваш съчувствие към домакина си, да губиш контрол…
Той дълго мисли върху думите ми. Взираше се ту в лицето ми, ту в царевичните стебла, ту в нищо конкретно.
— Тогава какво биха направили с мен, ако ме хванат сега? — попита накрая Иън.
— Мисля, че пак ще извършат имплантация. Ще се опитат да получат информация. Вероятно ще вкарат в теб Търсач.
Той потрепери.
— Обаче няма да те задържат като домакин. Независимо дали ще получат информация, или не, ще бъдеш унищожен. — Беше ми трудно да произнеса думата. От подобна възможност ми се повдигаше. Странно, но обикновено ми се повдигаше от нещата, свързани с хората. Обаче никога преди не бях гледала на ситуацията от перспективата на тялото домакин, на никоя друга планета не бях принудена да го правя. Тяло, което не функционираше както трябва, беше бързо и безболезнено унищожавано, защото беше безполезно като кола, която не върви. Какъв смисъл имаше да бъде запазено? Освен това имаше умствени състояния, които правеха тялото неизползваемо: опасни психически състояния, нездрави копнежи, неща, които не могат да бъдат лекувани и които правеха тялото несигурно за другите. Или, разбира се, ум с прекалено силна воля, за да бъде заличен. Това беше аномалия, характерна за тази планета.