Никога преди не бях осъзнавала така ясно, както сега, когато гледах Иън в очите, колко е грозно да считаш един непобедим дух за дефект.
— А ако хванат теб? — попита той.
— Ако разберат коя съм била… и ако изобщо някой продължава да ме търси… — замислих се за моята Търсачка и потреперих също като него. — Те ще ме извадят и ще ме поставят в друг домакин. Някой по-млад и предвидим. Ще се надяват отново да бъда това, което съм била. Може би ще ме изведат с някои космически кораб от планетата, за да ме отдалечат от вредните влияния.
— Мислиш ли, че отново ще бъдеш същата, каквато си била преди?
Срещнах погледа му.
— Аз съм това, което винаги съм била. Не съм изгубила същността си под влиянието на Мелани. Ще се чувствам по същия начин, както се чувствам сега, дори и като Мечка или Цвете.
— Няма ли да те унищожат?
— Не и една душа. За нашия вид няма смъртно или каквото и да било наказание. Ще направят всичко, за да ме спасят. Беше време, когато мислех, че не би могло да бъде другояче, но сега самата аз съм доказателство против тази теория. Вероятно би било правилно да ме унищожат. Аз съм предател, не е ли така?
Той сви устни.
— По-скоро бих те нарекъл изгнаница. Ти не си се обявила срещу тях, просто си напуснала обществото им.
Отново се умълчахме. Исках да вярвам, че това, което каза, е вярно. Замислих се върху думата изгнаник, като се опитах да се убедя, че не съм нещо по-лошо от това.
Иън въздъхна така шумно, че подскочих.
— Когато докторът изтрезнее, ще го накараме да прегледа лицето ти. — Протегна ръка и повдигна брадичката ми. Този път не се отдръпнах. Извърна лицето ми настрани, за да огледа раната.
— Не е сериозно. Сигурна съм, че изглежда по-зле, отколкото е.
— Надявам се да е така, но изглежда ужасно. — Въздъхна и се протегна. — Предполагам, че се крихме достатъчно дълго и Кайл е вече напълно безчувствен. Искаш ли да ти помогна със съдовете?
Иън не ми позволи да ги измия в потока, както обикновено. Настоя да отидем в тъмната баня, където никой нямаше да ме вижда. Аз миех съдовете в плиткия край на тъмния басейн, докато той сваляше мръсотията, полепнала по него след загадъчните му занимания. После ми помогна да измия останалите мръсни купи.
Когато приключихме, той ме съпроводи до кухнята, която беше започнала да се пълни с хора за обяд. В менюто отново имаше краткотрайни храни: филии мек, бял хляб, парчета сирене чедър, сочна, розова пушена наденица, нарязана на кръгчета. Хората стръвно унищожаваха деликатесите, въпреки че от отпуснатите им рамене и липсата на усмивки и смехове личеше, че отчаянието още не ги беше напуснало.
Джейми ме чакаше в обичайния ни ъгъл. Пред него стояха две купчини двойни сандвичи, но не ядеше. Стоеше със скръстени ръце и ме чакаше. Иън се вгледа с любопитство в изражението му, но се отдалечи да си вземе храна, без да го попита нещо.
Погледнах учудена упорството, изписано на лицето на Джейми, и захапах един сандвич. Джейми направи същото, веднага щом започнах да дъвча. Иън се върна бързо и тримата продължихме да ядем в мълчание. Вкусът на храната беше толкова великолепен, че трудно можеше да се намери причина за разговор или нещо друго, което да изпразни устите ни.
Аз спрях след два сандвича, но Джейми и Иън продължиха да ядат, докато накрая болезнено изпъшкаха. Иън имаше такъв вид, като че ли всеки момент щеше да се сгромоляса. С мъка държеше очите си отворени.
— Хайде, връщай се обратно в училище, момче — каза на Джейми.
Той изпитателно го изгледа.
— Може би аз трябва да поема…
— Върви на училище — казах му бързо аз. Днес исках да бъде на по-безопасно разстояние от мен.
— Ще се видим по-късно, става ли? Не се притеснявай за… за нищо.
— Добре. — Лъжата от една дума не беше толкова очевидна. Или отново проявявах сарказма си.
След като Джейми излезе, се обърнах към заспиващия Иън:
— Иди да си починеш. С мен всичко ще е наред… ще потърся някое място, където няма да бия на очи. По средата на царевичната нива или някъде другаде.
— Къде спа миналата нощ? — попита той, като ми хвърли изненадващо остър поглед през полуспуснатите клепачи.
— Защо?
— Сега бих могъл да спя там, а ти да останеш незабележима край мен.
Разговаряхме почти шепнешком. Никой не ни обръщаше внимание.
— Не можеш непрекъснато да ме наблюдаваш.
— Искаш ли да се обзаложим?
Примирена свих рамене.