— Бях обратно там… в дупката. Където ме държаха отначало.
Иън се намръщи. Това не му хареса. Обаче стана и тръгна напред към коридора за склада. Сега главният площад беше отново оживен. Беше пълен с хора, които се движеха из градината. Всички бяха сериозни и гледаха в краката си.
Когато останахме сами в тъмния тунел, се опитах отново да споря с него.
— Иън, какъв смисъл има всичко това? Джейми по-малко ли ще страда, ако остана по-дълго жива? В края на краищата за него няма ли да е по-добре, ако…
— Не мисли такива неща, Скит. Ние не сме животни. Смъртта ти не е неизбежна.
— Не мисля, че си животно — рекох тихо аз.
— Благодаря. Въпреки че не го казах като обвинение. Не бих те обвинил, дори и ако е така.
С това разговорът приключи. В този миг и двамата видяхме бледата синя светлина, която се появи след следващия завои на тунела.
— Ш-ш-шт — прошепна Иън. — Почакай тук.
Натисна леко рамото ми, за да ми покаже, че трябва да остана на мястото си. После продължи да крачи напред, без да се опитва да скрие шума от стъпките си. Изчезна зад ъгъла.
— Джаред? — чух го да се преструва на изненадан.
Почувствах как сърцето ми натежа в гърдите. Усещането беше по-скоро за болка, отколкото страх.
— Знаем, че е с теб — отвърна Джаред. После повиши глас толкова, че всеки оттук до главния площад би могъл да го чуе.
— Покажи се, покажи се, където и да си! — провикна се рязко той.
Глава 29
Предадена
Може би трябваше да побягна в обратната посока. Обаче никой не се опитваше да ме задържи и макар гласът му да беше студен и гневен, Джаред ме бе повикал. Мелани беше дори по-нетърпелива от мен, когато се показах предпазливо иззад ъгъла и бях осветена от синкавата светлина. Там се поколебах.
Иън стоеше на няколко крачки пред мен и по очите му личеше, че е готов да се противопостави на всяко враждебно действие, което Джаред би предприел срещу мен.
Джаред седеше на земята върху една от рогозките, които двамата с Джейми бяхме оставили тук. Изглеждаше също толкова изтощен, колкото и Иън, въпреки че и неговите очи бяха нащрек за разлика от отпуснатата му поза.
— Спокойно — каза Джаред на Иън. — Просто искам да поговоря с него. Обещах на момчето и ще спазя обещанието си.
— Къде е Кайл? — попита Иън.
— Хърка. Пещерата ви може би се тресе от вибрациите.
Иън не се помръдна.
— Не те лъжа, Иън, и нямам намерение да го убивам. Джеб е прав. Независимо колко объркано е това глупаво положение, Джейми има също толкова право, колкото и аз, а той е напълно заблуден, така че се съмнявам, че скоро би ми дал съгласието си.
— Никой не е заблуден — каза сърдито Иън.
Джаред махна с ръка, за да покаже, че не приема възражението му за терминологията.
— Искам да кажа, че не представлявам опасност за него. — Погледна ме за пръв път и забеляза как се притискам към далечната стена и как ръцете ми треперят. — Няма пак да те нараня — увери ме той.
Направих малка крачка напред.
— Не е нужно да разговаряш с него, ако не искаш, Скит — рече бързо Иън. — Това не ти влиза в задълженията. Не си длъжна. Имаш избор.
Джаред сбърчи вежди. Думите на Иън го озадачиха.
— Не — прошепнах аз. — Ще говоря с него. — Направих още една малка крачка. Джаред с жест ме подкани да се приближа.
Вървях бавно, като спирах на всяка крачка. Спрях на близо метър от него. Иън плътно ме следваше.
— Бих искал да разговарям с него насаме, ако нямаш нищо против — каза му Джаред.
Иън не се помръдна.
— Имам.
— Не, Иън, всичко е наред. Иди да поспиш. Нищо няма да ми се случи — казах аз и леко го побутнах с ръка.
Иън се вгледа подозрително в лицето ми.
— Това да не би да е някакво самоубийствено желание, за да пощадиш момчето? — попита той.
— Не, Джаред не би излъгал Джейми за това.
Джаред се намръщи, когато произнесох името му с такава увереност.
— Моля те, Иън — настоях аз. — Искам да поговоря с него.
Той ме изгледа продължително, а после се обърна намръщен към Джаред. Произнесе отчетливо, натъртвайки всяко следващо изречение:
— Името й е Скит, не е „то“. Няма да я докосваш. Ако й оставиш някаква следа, аз ще оставя двойно повече върху безполезния ти задник.
Премигнах при така изказаната заплаха. Иън рязко се обърна и се отдалечи в мрака. Известно време запазихме мълчание, загледани в празното пространство, където изчезна той. Аз първа погледнах лицето на Джаред, докато той все още гледаше натам, където се беше отдалечил Иън. Сведох очи.