И тогава той се обърна към мен:
— Ау, ама той наистина не се шегува, нали? — рече Джаред.
Приех го като реторичен въпрос.
— Защо не седнеш? — попита ме той и потупа постелката до себе си.
Замислих се за момент, но после седнах и опрях гръб в същата стена, но по-близо до дупката, като оставих между нас по-голямата част от постелката. На Мелани това не се хареса. Искаше да е близо до него, да мога да вдишвам миризмата му и да усещам топлината на тялото му до себе си.
Аз обаче не исках това и не защото се страхувах, че ще той ще ме нарани. В момента не ми изглеждаше ядосан, а само уморен и предпазлив. Просто не исках да бъда близо до него. От това, че се намирах толкова близо, изпитвах нещо подобно на болка в гърдите, усещах прекалено близо омразата му към мен.
Той ме наблюдаваше, навел глава на една страна. Издържах само за миг погледа му и извърнах очи.
— Съжалявам за снощи… имам предвид лицето ти. Не трябваше да правя това.
Вгледах се в ръцете си. Държах ги с преплетени пръсти в скута си.
— Не трябва да се страхуваш от мен.
Кимнах, без да го погледна. Той изпъшка.
— Мисля, че каза, че искаш да говориш с мен?
Свих рамене. Не можех да намеря гласа си заради враждебността, която усещах между нас. Чух го, че се раздвижи. Премести се върху постелката и седна редом с мен — точно както Мелани се беше надявала. Беше твърде близко — беше ми трудно да мисля ясно, трудно да дишам правилно, но не можех да си наложа да се преместя встрани. Странно, защото след като първоначално Мелани беше искала тъкмо това, тя изведнъж се ядоса.
Какво има? — попитах аз, стресната от силата на чувството й.
Не ми харесва да е близо до теб. Не е редно. Не ми харесва желанието ти той да е там. За пръв път, откакто бяхме напуснали заедно цивилизацията, усетих от нея да се излъчват вълни от враждебност. Бях шокирана. Не беше честно.
— Имам само един въпрос — прекъсна ни Джаред.
Срещнах погледа му и отново извърнах очи както заради студенината, с която ме гледаше, така и заради раздразнението на Мелани.
— Вероятно се досещаш какъв е той. Джеб и Джейми ми дърдориха цяла нощ…
Изчаках въпроса, загледана в чувала с ориз на отсрещната стена на коридора — снощната ми възглавница. С периферното си зрение забелязах, че той вдигна ръка и аз се свих до стената.
— Няма да те нараня — увери ме нетърпеливо отново Джаред, хвана ме за брадичката с грубата си ръка и извърна лицето ми така, че да го гледам в очите.
Сърцето ми започна да бие неравномерно, когато ме докосна и изведнъж очите ми силно се навлажниха. Премигнах, за да отстраня влагата.
— Скит. — Той произнесе бавно името ми, бих казала без желание, макар че гласът му беше равен и безизразен. — Мелани още ли е жива… още ли е част от теб? Кажи ми истината.
Мелани се почувства така, като че ли я бяха ударили с желязна топка за разбиване на стени. Беше физически болезнено, като внезапен пристъп на мигрена, която тя се мъчеше с всички сили да отпъди.
Спри това! Не виждаш ли? Беше толкова очевидно — от стиснатите устни, от изпънатите бръчици под очите му. Нямаше значение какво щях да кажа аз или какво щеше да каже тя.
За него и без това вече съм лъжкиня — отвърнах й аз. — Той не иска истината… Просто търси доказателство, някакъв начин да докаже на Джеб и на Джейми, че съм лъжкиня, че съм Търсач, за да му бъде разрешено да ме убие.
Мелани отказа да отговори или да ми повярва. Костваше ми големи усилия, за да я накарам да мълчи. Джаред забеляза капчицата пот върху челото ми, странните тръпки, които разтърсваха гърба ми и присви очи. Продължи да ме държи за брадичката и не ми позволи да скрия лицето си.
Джаред, обичам те — опита се да изкрещи тя. — Аз съм тук.
Устните ми не потрепериха, но се изненадах, че той можа да прочете думите ми, изговорени само от очите ми.
Времето минаваше бавно, докато чакаше отговора ми. Беше ми мъчително да се вглеждам в очите му и да виждам отвращението му в тях. Като че ли това не беше достатъчно, гневът на Мелани продължаваше да ме пронизва отвътре. Ревността й премина в горчива ненавист, която заля цялото ми тяло и го отрови.
Мина още време и сълзите ми наедряха толкова, че вече беше невъзможно да ги задържа в очите си. Разляха се по бузите ми и се затъркаляха безшумно върху дланта на Джаред. Изражението му не се промени.