Накрая не издържах. Затворих очи и рязко свалих надолу глава. Вместо да ми попречи, той отдръпна ръката си. После ядосан въздъхна.
Очаквах да си тръгне. Загледах се отново в ръцете си, докато чаках да стане. Ударите на сърцето ми отмерваха секундите. Той не се помръдна. Аз също. Стоеше като изваян от камък до мен. Тази поза му подхождаше. Подхождаше на новото му, сурово изражение, на студения блясък в очите. Мелани се замисли за този Джаред, сравнявайки го с мъжа, който беше някога. Спомни си един с нищо неотличаващ се ден, докато бягаха…