Беше по-трудно да се измъкна навън, отколкото да вляза. Извивах се насам-натам докато разбрах, че така само влошавам нещата. Отново се разревах като дете, уплашена, че никога няма да мога да се измъкна.
Мелани въздъхна.
Опри крака си в ръба на отвора и се изтегли навън — предложи ми тя.
Не я послушах и се помъчих да се промъкна през един особено остър ръб, който само се заби в ребрата ми.
Не ставай дребнава — рече Мелани.
Ти ли ми го казваш?
Разбира се — тя се поколеба, но после продължи: — Добре де, такава съм. Съжалявам. Виж, аз съм човек. Понякога е трудно да си справедлив. Невинаги чувстваме и вършим това, което е правилно. Все още ми беше сърдита, но се опитваше да ми прости и да забрави това, което току-що бях направила с нейната истинска любов или поне тя така смяташе.
Опрях крака си в ръба на дупката и напрегнах мускули. Коляното ми опря пода и аз го използвах като лост, за да измъкна ребрата си от острата скала. След това ми беше по-лесно да измъкна и другия си крак навън и пак да се издърпам. Най-после ръцете ми опряха в пода и успях да се измъкна и да се отпусна върху тъмнозелената постелка. Останах известно време да лежа по лице върху нея, докато си поема дъх. Вече бях сигурна, че Джаред отдавна си е отишъл. Продължавах да вдишвам и да издишвам, докато почувствах, че съм в състояние да вдигна глава.
Бях сама. Постарах се да се съсредоточа върху облекчението, което почувствах от този факт, вместо върху мъката, която той породи у мен. Беше по-добре да съм сама. Беше по-малко унизително.
Свих се върху постелката и зарових лице в грубата материя. Не ми се спеше, но се чувствах уморена. Смазващата тежест от това, че Джаред ме отхвърли, ме беше изтощила напълно. Затворих очи и се опитах да мисля за неща, които нямаше да напълнят отново очите ми със сълзи. Всичко друго, но не и ужасеният израз на лицето на Джаред, когато се отдръпна от мен…
Какво ли правеше Джейми сега? Знаеше ли, че съм тук, или ме търсеше? Иън щеше да продължи дълго да спи, изглеждаше толкова изморен. Кайл по-рано ли щеше да се събуди? Щеше ли да дойде да ме търси? Къде беше Джеб? Не го бях виждала цял ден. Докторът наистина ли се напиваше безпаметно? Това ми се струваше твърде необичайно за него…
Постепенно се събудих, измъчвана от празния стомах. Останах да лежа неподвижно още няколко минути, докато се ориентирам. Ден ли беше, или нощ? Колко дълго бях спала тук сама?
Обаче стомахът ми не можеше още дълго да бъде пренебрегван и аз се изправих на колене. Трябва да съм спала доста, след като бях толкова гладна — сигурно бях пропуснала едно, а може би и две яденета.
Помислих си дали в края на краищата да не изям нещо от запасите в дупката. Вече бях повредила доста неща и може би някои бяха станали напълно негодни. Но тази мисъл ме накара да се почувствам още по-виновна. Ще отида да взема малко хляб от кухнята.
Освен че изпитвах голяма мъка, се чувствах малко засегната и от това, че никой не беше дошъл да ме потърси толкова дълго. Каква суетност! Че защо някой ще се интересува какво е станало с мен? Затова с облекчение и задоволство видях Джейми да седи пред входа към голямата градина, обърнал гръб на човешкия свят зад него. Без съмнение той ме чакаше.
Очите ми се оживиха и неговите също. Изправи се и забелязах, че ме погледна с облекчение.
— Добре си — рече той. Искаше ми се да беше прав. После започна да говори несвързано: — Мисля, че Джаред едва ли ме е излъгал, но каза, че си поискала да останеш сама, а Джеб ми рече, че не трябва да отивам, за да видя как си, а да остана тук, за да е сигурен, че няма да се промъкнеш незабелязано. Но макар да мислех, че не си наранена или нещо подобно, ми беше трудно, докато не разбера какво става с теб.
— Добре съм — казах му аз, но протегнах ръце, търсейки утеха в него. Той ме прегърна през кръста и с изненада установих, че докато стояхме така един до друг, главата му почиваше на рамото ми.
— Очите ти са зачервени — прошепна Джейми. — Той не се ли държа добре с теб?
— Не. — В края на краищата хората не бяха преднамерено жестоки с лабораторните плъхове… Те просто се опитваха да получат информация.
— Не знам какво си му казала, но според мен сега той ни вярва. Искам да кажа за Мел. Как се чувства тя?
— Доволна е от това.
Той радостно кимна.
— А ти?
Поколебах се, докато реша как да отговоря.